Кралица на въздух и мрак [bg]

— Джулиън…

Той смъкна ръкава си надолу.

— Разбирам какво казваш. Просто не ми е ясно защо аз съм този, който трябва да спре. — Гласът му беше глух, безизразен и Ема почувства, че се вледенява. Беше като да гледа как кръвта на някого изтича, а той дори не знае, нито разбира, че е смъртоносно ранен. — Както и да е — каза Джулиън.

— Трябва да открием Аш.

Провалих се — помисли си Ема. — Имаше нещо, което би трябвало да кажа, нещо, което би го убедило, но се провалих.

— Защо трябва да открием Аш?

— Нали чу краля. Аш е оръжието. Онова, което Клеър и Джейс дойдоха да намерят. — То е част от оръжието — изтъкна Ема. — Кралят трови земите си и Брослиндската гора. Мисли, че може да използва Аш, за да направи отровата още по-смъртоносна, да унищожи още повече от Идрис.

— И аз останах с това впечатление. Само че се нуждае от Черната книга, за да накара втората част да сработи.

— Тогава не е ли по-добре да се опитаме да намерим Черната книга?

— Коя от двете? — попита Джулиън. — Истинската е у Анабел. У кралицата е копието… Е, в момента е у краля, но е нейно. Това разделя целта ни на две… освен ако не извадим Аш от уравнението. — Косата на Джулиън падаше около лицето му в мрака. Ема виждаше тънките драскотини върху кожата му, където бодлите на плета го бяха издрали. — И двете сделки зависят от Аш, Анабел го иска, а също и кралицата. Извадим ли Аш от уравнението, ще си спечелим време и ще попречим на краля да сключи сделка.

— Няма да нараня едно дете, Джулиън — отсече Ема. — Ако това имаш предвид под „да извадим Аш от уравнението“, няма да го направя.

— Не е нужно да го нараняваме. Достатъчно е просто да го отвлечем.

Ема въздъхна.

— А после какво?

— Ще предложим на Анабел Аш срещу Черната книга. Тя би сторила всичко за него.

Ема се почуди дали би трябвало да спомене колко странно бе това. Реши да не го прави — този Джулиън не разбираше защо някой би изпитал силни чувства към каквото и да било.

— След което ще я убием и ще вземем книгата — довърши той.

— Ами кралицата?

— Ако Аш не е в ръцете на краля, тя няма да има причина да размени Черната книга и няма да го стори. Междувременно ние отиваме при водопада, връщаме се в Идрис с Аш и оригинала на Черната книга и планът на Диърборн отива по дяволите. Появим ли се пред Съвета с тези две неща, ще се превърнем в герои. Клейвът няма да позволи на Кохортата да ни докосне и с пръст.

— Аш не е нещо — каза Ема.

— Кралят го нарече оръжие — напомни Джулиън.

Ема опита по друг начин.

— Нямаме представа как да го намерим.

— Знам, че и ти видя онези стражи в коридора — каза Джулиън. — Както и по-късно в тронната зала. Това е охраната на Аш. Знаем къде е стаята му. Минахме покрай нея. — Очите му грееха решително. — Искам те с мен, Ема.

— Тогава ми обещай нещо. Обещай ми, че ще заведем Аш при Джия, не при Диърборн.