Кралица на въздух и мрак [bg]

— Шейд? — повика Тай отново и този път сенките се раздвижиха и в сърцето на пещерата лумна светлина.

Една лампа върху масата бе запалена, изпълвайки помещението със светлина и сенки. От най-гъстата от тези сенки долетя сърдит глас:

— Кой е? Кой ме смущава?

— Кит Херондейл и Тай Блекторн — отвърна Тай и магическата му светлина лумна по-високо. — Трябва да говорим с теб.

Разнесе се въздишка и тътрузене.

— Гледайте да имате добра причина, задето ме събудихте.

Сенките се разпръснаха, разкривайки Шейд, който тъкмо излизаше от спален чувал. Носеше пижама на райета, зелените му крака бяха напъхани в пухкави пантофи.

— Изпратихме ти бележка, за да ти кажем, че идваме — каза Кит.

Шейд го изгледа сърдито.

— Спях. Три часът през нощта е.

Спалният чувал изшава и миг по-късно Чърч изпълзя от него, издавайки звуци на задоволство. Сви се на кълбо отгоре му, примигвайки с големите си жълти очи.

— Това не е особено лоялно — отбеляза Тай, гледайки строго към котарака.

Шейд се прозя.

— Познаваме се отдавна, котаракът и аз. Имахме да си наваксваме.

Кит почувства, че разговорът започва да му се изплъзва.

— Направихме онова, което ни каза — рече на прозяващия се магьосник. — Оправихме си отношенията с Пазара на сенките.

— Така е — потвърди Тай. — Сега Хипатия Векс го ръководи и каза, че можем да ходим, когато си поискаме.

По лицето на магьосника премина особено изражение, колкото и да бе странно, не изглеждаше щастлив. Изглеждаше учуден и разтревожен. Кит си отбеляза да обмисли това по-късно.

— Значи, можете да започнете магията — каза Шейд бавно. — След като се сдобиете със съставките, разбира се.

— Какви са съставките? — попита Кит. — Моля те, кажи ми, че не трябва да направим онова на Малкълм, с ръцете на дванайсет убийци. Не познавам дванайсет убийци. Не познавам дори дванайсет джебчии.

— Не. — Шейд бе започнал да крачи напред-назад. — Малкълм възкреси Анабел по този начин, защото тялото й беше при него. Тялото на сестра ви не е при нас, така че не можем да използваме същия метод.

— Тя не ми беше сестра — тихо каза Кит.

— Ако си спомням правилно, в книгата има само една магия, която бихте могли да използвате.

— Точно така — потвърди Тай.

— Наистина ли има магия? — попита Кит и другите двама го погледнаха. — Искам да кажа… не виждам как е възможно да съживите някого, когато тялото му го няма.

Тай се беше напрегнал.

— В книгата пише, че е възможно — заяви. — Пише, че е възможно.

Шейд щракна с пръсти и върху масата се появи чаша, пълна с димяща течност. Той се отпусна в стола и обви ръце около нея с мрачен вид, или поне толкова мрачен, колкото би могъл да изглежда един зелен магьосник по пухкави пантофи.