![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
Локи се опита да се изправи на крака и миг подир това магът го вдигна за гърба на палтото. Локи се обърна, изгледа го ядно и с театрален жест взе да се чисти от праха.
— Няма нужда да ме урочасваш, Ламора. Приеми присърце предупреждението. Би трябвало да си поласкан, че ни е ясно колко безполезни по отношение на тебе са половинчатите мерки.
— Поласкан — повтори Локи. — Поласкан, значи. Тъкмо думата на върха на езика ми. Благодаря.
— Жената е заложничка на доброто ти държание. Повече няма да ти го напомняме. И не си прави труда да казваш и за това на Търпение. Иначе ще си получиш заслуженото.
— Нещо друго?
— Нямам какво повече да ти кажа, приятел.
— Тогава събуди Джийн.
— Щом изчезна, ще спре да сънува.
— Голям пъзльо си, не смееш да кажеш това пред него, нали?
— Не ти ли е хрумвало — каза магът, — че последното, от което партньорът ти се нуждае, е някой като мен да му показва колко е безпомощен, когато се събуди и трябва да понесе унижението?
— Аз…
— Не съм лишен от симпатии, Ламора. Просто не е задължително те да имат връзка с тебе. А сега си гледай работата, за която сме те наели.
И като махна с ръка, мъжът изчезна. Локи размаха ръце във въздуха, където се беше материализирал образът, после потупа близката стена и накрая провери дали вратата все още е здраво затворена. Изсумтя отвратен и примирен, след което разтърка врата си.
— Локи? Каза ли нещо?
Джийн отново беше на крака и изглеждаше в цветущо здраве.
— Ами… Не, Джийн. Извинявай, просто се закашлях.
— Добре ли си? — Джийн надникна над рамките на оптикалите си. — Потиш се като прасе. Случило ли се е нещо?
— Просто… Няма нищо. — Богове на небето, копелето с червеното палто беше право. Джийн нямаше нужда отново да му се напомня колко лесно маговете могат да го превърнат в кукла. И понеже самият Локи току-що беше поел пътя да се оправи, имаше нужда от цялата увереност и цялата енергия на Джийн, без те да бъдат отклонявани. — Със сигурност се дължи на многото обикаляне. Скоро отново ще свикна с това.
— Да накараме тогава Никорос да ни заведе в квартирата ни? — предложи Джийн. — Имаме си дрехи, разполагаме с пари. Да се погрижим за комфорта си, преди да започнем сериозната борба в името на Търпение и нейните съмишленици.
— Точно така — каза Локи. — Последните хора на света, които бих искал да разочаровам.
7.
— Никорос, всъщност кой, по дяволите, гласува на това място? — попита Локи, докато каретата подскачаше и лъкатушеше по пътя си по един от висящите мостове от елдерглас към район, който Никорос нарече Паланта.
— Ами… Три са начините да получи човек това право: може да представи документ за собственост на стойност най-малко шейсет дуката; може да служи в полицията за срок от двайсет и пет години; или да получи правото на глас срещу кръглата сума от сто и петдесет дуката, внесена по всяко време освен в деня на изборите.
— М-да — каза Локи. — Създава впечатлението на процес, забележително податлив на корупция. Това може да се окаже от полза. Е, какво е населението на Картейн и колко души имат правото на глас?
— В града живеят седемдесет хиляди — каза Никорос, който всъщност седеше доста неудобно — с едната ръка крепеше купчината пакети, а с другата развяваше все още неизсъхналия пергамент. — Горе-долу пет хиляди имат право да гласуват. Щом започнат изборите, ще разполагам с по-точни данни.
— Ще рече, около двеста и петдесет гласуващи за място в Съвета? — каза Джийн. — Или греша?
— Горе-долу са толкова. Позволява ти се да избереш единия от двамата крайни кандидати в зависимост от местоживеенето си. Бюлетините са написани на ръка, а човек също така трябва да може да се подпише.
— Значи, що се отнася до гласуването, пред нас няма една голяма битка; по-скоро става дума за деветнайсет по-малки битки.
— Именно. Аз… Ако е възможно… Струва ми се, че този лист изсъхна…
Джийн взе пергамента. Прегледа колоните, изписани с дребни букви (не напразно Никорос беше общувал толкова дълго с доверен писар) — по-кратък списък с различните бизнеси и по-дълъг списък с имена.
— Това ли са хората, които дават живот на Черен ирис? — попита той.
— Да, това са противниците ни. Наричат се Тръстът, а ние говорим за себе си като за Комитета.
— Как можем да се срещнем с Комитета? — попита Джийн.
— Всъщност аз се надявах, че няма да имате нищо против едно малко събиране тази вечер. Само Комитетът и подбрани поддръжници на Дълбоки корени…