Драконите на изчезналата луна [bg]

Малка, правоъгълна, с нищо неотличима постройка, издигната от бял мрамор, храмът имаше стръмен, остър покрив, който се издигаше над заобикалящите го дървета. Под покрива имаше централна зала с олтар — най-просторната и най-важна част. Около олтара имаше и други стаи, но разположени изцяло така, че да служат на неговата поддръжка: спални отделения за жреците, библиотека и така нататък. В самия храм се влизаше през две двойни врати.

След като реши, че ще съумява да се придвижва по-бързо пеша, отколкото яздейки, Джерард остави коня си в една странноприемница близо до Западната порта и тръгна в северна посока, към хълма, където се издигаше Храмът на Сърцето — издигнат над всичко и всеки под себе си.

Когато пристигна, откри, че отпред са се събрали неколцина души и слушат разказите на Мина за чудесата на Единия бог. Един от по-старите й слушатели беше намръщен, ала повечето други явно поглъщаха всяка дума с интерес.

Храмът бе ярко осветен — едновременно отвън и отвътре. Огромните двойни врати бяха разтворени широко и здраво подпрени. Под ръководството на Галдар рицарите тъкмо внасяха кехлибарения саркофаг на Златна Луна, за да го оставят при олтара. Главата на минотавъра се забелязваше веднага. Огромните му рога и муцуна се очертаваха ясно на фона на горящите факли, които бяха окачили по стените. Мина наблюдаваше изкъсо какво правят, като често поглеждаше към процесията, за да бъде сигурна, че за саркофага се полагат най-добрите грижи и че рицарите й се държат достойно и уважително.

Джерард спря в дълбоките сенки под едно дърво, за да огледа наоколо и с надеждата да зърне някъде Одила. Рицарите пристъпваха бавно и тържествено. По някое време се чу остра заповед от страна на Галдар, при което Мина бързо обърна глава, за да разбере какво се е случило. Очевидно действията на рицарите я занимаваха дотам, че, изглежда забрави докъде е стигнала с разказа си и бе принудена да се отдаде на секунда размисъл, за да продължи мисълта си.

Джерард не можеше и да се надява за по-добър момент да намери Одила и да поговори с нея. Галдар беше зает със саркофага, а Мина — с приобщаване на нови вярващи. Когато някаква група рицари, понесли багажа на водачката, се зададоха отнякъде и се насочиха към храма, младият войн не губи време и се присъедини към тях.

Рицарите бяха в добро настроение и не спираха да се шегуват каква ирония е само, че Мина се настанява в храма на добротворците мистици. Самият Джерард не можеше да схване хумора в ситуацията и вярваше, че Мина също едва ли щеше да е очарована, ако можеше да ги чуе в този момент.

Рицарите преминаха през друг портал от двойни врати и се насочиха към покоите на водачката. Хвърляйки бърз поглед през една врата вляво от себе си, Джерард успя да зърне силуета на Одила в светлината на една свещ. Жената войн се намираше до олтара и ръководеше поставянето на саркофага върху няколко дървени подпори.