![Драконите на изчезналата луна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/2/drakonite-na-izcheznalata-luna-bg-download.jpg)
Драконите на изчезналата луна [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9547612212
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на изчезналата луна [bg]». Краткое содержание книги:
Е, може пък приятелството да се окажеше това чудо.
— Одила… — започна той.
— Какво искаш, Джерард? — попита, без да се обръща, тя.
— Трябва да говоря с теб — каза той. — Моля те, само за миг. Няма да отнемам от времето ти.
Одила седна на една пейка недалеч от саркофага. Джерард на драго сърце би се задоволил с някое по-отдалечено място, далеч от светлината и горещината, ала жената войн явно нямаше желание да помръдне. Изглеждаше напрегната и потънала в свои мисли и начесто хвърляше полунервни, полуочаквателни погледи към вратата.
— Одила, изслушай ме — настоя Джерард. — Реших да напусна Санкшън. Още тази нощ. Дойдох да ти го кажа и да се опитам да те убедя да дойдеш с мен.
— Не — каза тя, като още веднъж погледна към вратата. — Не мога да замина сега. Имам да свърша още много неща, преди да се е появила Мина.
— Не те карам да дойдеш с мен на излет в гората! — изрече отчаяно той. — Моля те да избягаш от всичко това още тази нощ! В града цари пълно объркване. Постоянно влизат и излизат войници. Никой не знае какво става всъщност. Ще минат часове, преди да бъде въведен някакъв ред. Сега е идеалният момент да се измъкнем.
— Тогава тръгвай — сви рамене тя. — И без това не искам да те виждам наоколо.
Одила започна да се изправя. Той я улови за ръката и стисна китката й така силно, че видя как лицето й се сви от болката.
— Не искаш да ме виждаш край себе си, понеже ти напомням за онази жена, която беше преди. Ти не харесваш този Един бог. Подобно на мен и на теб не ти се нрави промяната, която настъпи в теб. Защо си причиняваш това?
— Защото, Джерард — отвърна уморено тя, сякаш беше водила този спор стотици пъти, — Единият бог е бог. Бог, който се появи над този свят, за да се грижи за нас, за да ни поведе.
— Накъде? Към ръба на пропастта? — попита настоятелно той. — След Войната на Хаоса Златна Луна намери водач в собственото си сърце. Любов, грижа, състрадание, истина, чест — всички тези неща не си отидоха заедно с боговете на Светлината. Те са във всеки един от нас. Те са наши водачи, или поне така трябва да бъде.
— Преди смъртта си Златна Луна отдаде сърцето си на Единия бог — произнесе Одила, вглеждайки се в неподвижното хладно лице, обгърнато в кехлибара.
— Така ли е наистина? — настоя остро Джерард. — Чудя се. Ако е повярвала в Единия бог, защо тогава богът не я е оставил жива, за да се разхожда наоколо и на висок глас да оповестява чудото пред света? Защо Единият бог е почувствал нужда да й запуши устата с помощта на смъртта и да я заключи в затвор от кехлибар?
— Мина казва, че Златна Луна ще бъде свободна — отвърна, сякаш се извиняваше Одила. — В нощта на Новото око Единият бог ще възкреси Златна Луна от света на мъртвите и тя ще се върне, за да властва над света.
Джерард най-после пусна ръката й.
— Значи няма да дойдеш с мен?
Одила поклати глава.
— Не, Джерард, няма. Знам, че не го разбираш. Не съм толкова силна, колкото си ти. Сега съм съвсем сама в непознати земи и се боя. Радвам се, че има поне някой, който да направлява стъпките ми и ако този водач не е съвършен, то нима аз съм? Сбогом, Джерард. Върви по пътя си в името на…
— Единият бог? — попита безжалостно той. — Не, благодаря.
След което й обърна гръб и излезе навън.
Първото място, където отиде Джерард, бе главният войскови команден пост, разположен на мястото на бившия Сук Базар, чиито сергии и магазини бяха заменени от истинско стълпотворение от палатки. Тук се разпределяше и съдържанието на сандъците със скъпоценности.
Заемайки мястото си на опашката, младият войн почувства известно задоволство от факта, че приемаше заплатата на Мрачен рицар. Без всякакво съмнение я беше заслужил, а и парите щяха да му бъдат от полза по пътя до дома на лорд Улрих, или където в момента се събираха соламнийските рицари.
След като прибра заплатата си, се насочи към Западната порта и свободата. Постара се да изхвърли Одила от мислите си и да се застави повече да не си спомня за нея. Освободи се и от по-голямата част от снаряжението си — основно от налакътниците и наколенниците, както и от плетената ризница, но запази бронята и шлема. Бяха тежки и неудобни, но се налагаше да вземе предвид възможността Галдар най-сетне да се умори да го следва като сянка и да реши да забие нож между плешките му.
Двете масивни стражеви кули на Западната порта надвисваха като черни войни на фона на червеното зарево от пълния с лава ров, който обкръжаваше града. Самата порта беше затворена, а пазителите им не пожелаха да я отворят, преди да са огледали Джерард от главата до петите и да са чули историята му — че е пратеник, изпратен до Джелек, за да извести за победата им. Чак след това му пожелаха приятен път, отвориха малкия портик и му позволиха да премине.