![Детето на нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/0/deteto-na-noshchta-bg-download.jpg)
Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
Естествено беше Закрилниците да потърсят друг път за нападение, мнозина от тях се устремиха обратно към града, за да ударят в гръб, но дордоверците разгънаха защитен строй източно от рибния пазар и около „Езерен дом“.
А маговете от Ксетеск насочиха усилията си към околните сгради. Огнени кълба се стоварваха начесто върху покрива на рибния пазар, изпаряваха влагата и подпалваха съхнещата дървения. Поне на десетина места пазарът вече пламтеше.
- Към града! - провикна се Незнайния.
Минаха вдясно от „Езерен дом“, за да избегнат битката. Хирад зърна глутницата да се щура между листернската конница, Троун спря за миг и погледна отдалечаващия се „Океански бряст“, после пак се хвърли в суматохата.
На излизане от пристанището тримата Гарвани се натъкнаха на тълпа, предвождана от конник - граф Арлън.
- Олеле, каква грешка правят... - изпъшка Незнайния.
Тримата веднага се притаиха в тясна уличка, но закъсняха.
Неколцина от гражданите спряха и надникнаха в уличката, решени да превърнат Гарваните в първите си жертви. Незнайния и Хирад стояха рамо до рамо, мечът на огромния воин почукваше равномерно по калдъръма.
- Откажете се - помоли той мъжете, надъхани от пиене и кръвожадност.
- Графът иска всички като вас да се разкарат - завалено се сопна някой.
- Точно сега няма да го бъде - възрази Хирад. - Вървете си по пътя, а най-добре се разотивайте по домовете. Тук е опасно.
- Туй си е нашият град - обади се друг от стоящите по-назад. - Ние казваме какво да става, не вие.
Останалите замърмориха в съгласие и заедно прекрачиха напред. И шестимата бяха едри, но Хирад веднага прецени, че не са бойци. Съжаляваше за това, което щеше да се случи. Зад него Илкар въздъхна.
- Какво има? - попита варваринът, без да се обръща.
- Аз... - Елфът се запъна. - О, богове! Веднага награбвайте поне първите двама. Нищо не можете да сторите за другите.
Никога не се съмняваха в думите на Илкар. Очевидно беше доловил твърде мощна магия. Хирад и Незнайния се пресегнаха, хванаха за яките предните двама и ги събориха към себе си под щита. Варваринът прасна своя човек с дръжката на меча по ченето, за да го усмири, но след миг вече нямаше нужда да себориснего.
В странноприемницата се заби Адски огън, неимоверно нажежените стълбове от пламъци търсеха живи души, но в сградата бяха останали твърде малко хора. Огънят поглъщаше и тях, и всичко дървено, издухвайки прозорците навън в капки разтопено стъкло.
Огънят бушуваше по щита на Илкар, пред очите на Хирад светът се превърна в завеса от оранжево, бяло и жълто, зад която гражданите на Арлън пищяха от ужас. По-точно онези от тях, които избягнаха смъртта - Адският огън разпиляваше овъглена плът по стените, обгърнати в пламъци трупове изхвръкнаха от пресечката и се стовариха на главната улица.
- Илкар? - питащо изрече Незнайния.
- Да. Тръгвайте!
- Вървете си у дома и се погрижете за семействата си. В това тук не можете да се месите.
Той бутна назад мъжа, когото държеше, Хирад стори същото. Двамата се запрепъваха между труповете.
25
Знаеше къде е тя и призова глутницата, макар че уплахата ги подтикваше да избягат. Тичаха между лутащата се плячка, виеха и хапеха на бегом, стреснатите животни отс- качаха встрани и се въртяха против волята на ездачите си. Вълците с лекота се изплъзваха от размаханите остриета в ръцете на хората, промушваха се между краката под потните кореми на плячката.
Но и този път нямаше да се заситят - във въздуха витаеше лоша миризма, която натежаваше още повече от пламъците наоколо. Отговорът на всичко се криеше в жената с обвита в мъгла душа, която Троун познаваше. Нея и детето ѝ бе видял отдавна в гората. Сега тя беше върху парчето подвижна суша, което можеше да се носи по вода с ветровете. Чу името ѝ от мъжа събрат. Троун не беше способен да повтори звуците, обаче разбираше смисъла им. Знаеше, че е довел глутницата съвсем близо до отговорите, които търсеха.
Но всичко беше напразно.До плаващата суша имаше твърде широка вада, нямаше как да я прескочат. И с всеки удар на сърцето му се уголемяваше. Вятърът духаше на резки повеи, изтласкваше парчето суша навътре, то беше недостижимо. Троун му виеше и джафкаше да се върне, въртеше се безсилно до ръба над водата. А по дърветата на парчето суша се разгъваха още от големите бели листа, издуваха се с вятъра и жената изчезна в нощта.
Отчаян вой се изтръгна от гърлото на Троун, той пак повика глутницата и се втурна да търси мъжа събрат.