Детето на нощта [bg]

Ериан чуваше звуците на битката, но нямаше как да я види - малкият илюминатор гледаше към тъмното езеро. Молеше се от нейната Школа да я спасят. Още по-пламенно се молеше при следващото отваряне на вратата да се появи Дензър. Усети дру- сането, когато кърмата на „Океански бряст“ се отърка в стена­та на кея и корпусът заскрибуца. Чуваше и как капитанът да­ва заповедите си гръмогласно, но сякаш вадеше с ченгел всяка сричка от гърлото си. Корабът започна да се поклаща, когато навлязоха в езерото. Накрая вратата се отвори и влезе Селик. Ериан заплака.

- Брей, ти да видиш! - подхвърли Селик. - Навън е такава веселба, че чак ми е жал да си тръгна.

- Махни се! Ти си боклук и няма защо да ми додяваш до ми­га, когато дойдеш да ме убиеш.

- За твое съжаление това е мой кораб и ще влизам където си искам - отсече Селик и заговори по-нехайно: - Преди малко си поприказвах с твоя приятел генерал Дарик. Както изглежда, не беше особено доволен, че сега силите на доброто командват този кораб.

Интересът на Ериан се събуди въпреки унинието, но тя не вдигна глава.

- Е, той не е убиец по душа.

- Така е, но пък е човек, чиито принципи му пречат да бъде практичен.

- Какво искаш да кажеш?

В душата ѝ цареше смут, чувстваше се изоставена. Плаваха към Лиана, но пътуването можеше да завърши само със смърт­та и на двете, погубени от предатели, а в момента по неволя во­деше този тягостен разговор със Селик от Черните криле...

- Той предпочете да стане дезертьор, вместо да помага и за­напред на съюзниците си от Дордовер.

- Постъпил е достойно, защото те показаха, че едва ли с не­що те превъзхождат - натърти Ериан и пак усети горчилката в устата си. - Друго имаш ли за казване?

- Ами да, имам. Исках да ти представя онези, чието присти­гане ти обещах. Много ми харесва да спазвам обещанията си.

- Знаеш ли, говориш досущ като покойния си приятел Травърс.

- Той беше велик човек и ще приема думите ти като компли­мент.

- Недей.

Селик се усмихна престорено.