![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
- Много внимателно - отвърнах през хилеж. Сега щях да разбера колко точно е стар вицът.
Джейми се сви на кълбо, хриптейки от смях. Накрая се изтърколи на пода и се изправи на колене. Затърси кутията с кремък на масата. Той припламна като червен въглен сред мрака на стаята, когато фитилът прихвана и разцъфна светлина.
Отпусна се в края на леглото и ми се ухили, докато аз още се превивах от кикот на възглавницата. Той потърка лице с опакото на дланта си и доби уж сурово изражение.
- Добре, жено. Виждам, че е дошло времето да упражня властта си на съпруг.
- О, така ли?
- Да. - Той се спусна напред, сграбчи бедрата ми и ги разтвори. Изписках и се опитах да се примъкна нагоре по леглото, по-далеч от него.
- Не, не го прави!
- Защо не? - Той ме гледаше измежду краката ми. Стискаше здраво бедрата ми, за да не опитам отново да ги затворя. - Кажи ми, сасенак. Защо не искаш? - Потърка брадичка във вътрешната част на бедрото ми, а двудневната му брада драскаше нежната кожа. - Бъди честна. Защо не?
Одраска и другото бедро, а аз заритах и зашавах бясно, за да се измъкна.
Извърнах лице във възглавницата, хладна под пламналата ми буза.
- Е, не знам - измърморих, - не мисля, че... е, боя се, че не... не знам дали е удобно...
Гласът ми заглъхна смутено. Между краката ми Джейми се размърда, надигна се. Постави ръце около хълбоците ми, подпря буза на бедрото ми и се смя, докато бузите му се насълзиха.
- Исусе Христе, сасенак - успя да смотолеви, - не знаеш ли какво е първото нещо, което се прави, когато опознаваш нов кон?
- Не - отвърнах, напълно объркана.
Той вдигна ръка и ми показа опакото на дланта си.
- Потъркваш си ръката в носа на животното, за да може да те помирише и да свикне с теб, така че да не се плаши. - Надигна се на лакти и ме изгледа над корема и гърдите ми. - Това трябваше да сториш и с мен, сасенак. Трябваше още от самото начало да натъркаш лицето ми между краката си. Тогава нямаше да съм толкова плашлив.
- Плашлив!
Той сниши лице и нарочно го потърка напред и назад, като пръхтеше и се преструваше на кон. Извих се и го изритах в ребрата, но без резултат. Накрая притисна бедрата ми едно към друго, после към леглото и вдигна глава.
- Сега стой мирна.
Чувствах се на показ, накърнена, безпомощна - и сякаш щях да се разпадна. Дъхът на Джейми по кожата ми бе ту хладен, ту топъл.
- Моля те - промълвих, макар да не знаех дали имам предвид „моля те, спри“, или „моля те, продължавай“. Нямаше значение - той не възнамеряваше да спира.
Съзнанието ми се разглоби на отделни усещания: грубия лен на възглавницата и избродираните по нея релефни цветя; мирисът на горящото в лампата масло, смесен с по-слабия аромат на печено говеждо и бира и още по-слабия аромат на полуувехналите в чашата цветя; хладната дъска на стената до левия ми крак, здравите ръце на хълбоците ми. Усещанията се завихриха и сляха зад клепачите ми в слънце, което се разрасна, смали и накрая експлодира безшумно, като ме остави в топъл, пулсиращ мрак.
Смътно и отдалеч дочух проскърцване - Джейми присядаше.
- Е, така е по-добре - чу се глас, който се задъхваше между думите. - Трябват си малко усилия, за да те подчини човек.
Леглото проскърца отново, когато той премести тежестта си, и усетих как отново разтваря краката ми.
- Не си толкова отпусната, колкото изглеждаш, надявам се? - Гласът се приближаваше. Извих гръб с нечленоразделен звук, когато изключително чувствителната тъкан бе разделена с подновена сила.
- Исусе - изрекох.
В ухото ми някой се позасмя.
- Казах само, че се чувствам като Бог, сасенак - промълви той. - Не съм казал, че съм. По-късно, когато на светлината на изгряващото слънце лампата слабееше, се надигнах от унеса си и чух Джейми да казва:
- Спира ли някога, Клеър? Желанието?
Облегнах се на рамото му
- Не знам, Джейми. Наистина не знам.
18. НАПАДАТЕЛИ СРЕД СКАЛИТЕ
Какво каза капитан Рандал? - попитах.
С Дугал от едната страна и Джейми от другата, пътят едва стигаше за трите коня в редичка. От време на време някой трябваше да забавя или да забързва, за да не се оплете в растителността, която заплашваше да превземе пътечката.
Дугал хвърли поглед към мен, после напред, за да изведе коня си покрай голяма скала. По лицето му бавно се изписа злорада усмивка.
- Не беше особено доволен - започна той. - Макар че не знам дали да ти казвам точните му думи. Навярно и вашата търпимост към лошия език си има граници, госпожо Фрейзър.