Друговремец [bg]

Джейми кимна.

- Да. И ще му занесе вест, за да смени мястото на срещата.

- И така ще надхитриш Дугал - отбелязах. - Ако е възнамерявал да те изнудва с Хоръкс.

Той кимна и ъгълчето на устата му се изкриви в усмивка.

- Да, може да се каже.

Когато стигнахме хана, беше почти време за вечеря. Този път обаче големият черен кон на Дугал и тези на петимата останали бяха в двора и дъвчеха слама.

Дугал беше в хана и отмиваше прахта от пътя с горчива бира. Кимна ми и се завъртя, за да поздрави племенника си. Вместо да продума обаче, остана извърнат, почти в профил към Джейми, и го изгледа питащо.

- А, ето какво - каза накрая, с доволния тон на човек, който е решил сложна загадка. -

Досетих се на какво ми напомняш, момко.

Обърна се към мен и ми довери:

- Виждала ли си червен елен в края на размножителния период, моме? Горкото животно не може да яде и да спи няколко седмици, защото няма време покрай схватки с другите елени и работата върху кошутите. В края на периода са кожа и кости. Очите им - хлътнали в черепа, а единственото, което не трепери от изнемога, е...

Последното се изгуби в бурен смях, а Джейми ме отведе горе. Не слязохме за вечеря.

Много по-късно, почти заспала, усетих ръката му през кръста си и топлия му дъх по врата си.

- Спира ли някога? Това да те искам? - Дланта му намери гърдата ми. - Дори когато току-що сме го направили, те искам толкова много, че гърдите ме стягат и пръстите ме болят от желание да те докосна отново.

Той обхвана лицето ми с длани в тъмното и с палци погали веждите ми.

- Когато те държа в ръце и усетя как трепериш и чакаш да те обладая... Боже, искам да те задоволявам, докато извикаш отново и отново. И когато сме правили любов, имам чувството, че съм ти дал душата си.

Той се претърколи върху мен, разтвори краката ми и потрепна, когато влезе. Позасмя се.

- Да, и аз съм поожулен. Искаш ли да спра? - Обвих крака около хълбоците му в отговор и го придърпах по-близо.

- Искаш ли да спреш? - попитах го.

- Не. Не мога.

Засмяхме се и се заклатушкахме, докато устните и пръстите ни докосваха телата ни в тъмното.

- Разбирам защо за Църквата това е тайнство - замечтано промълви Джейми.

- Това ли? - Сепнах се. - Защо?

- Е, поне е свещено. Чувствам се като самия Бог, когато съм в теб.

Засмях се толкова силно, че той почти излезе. Спря и ме стисна за раменете, за да спра да се треса.

- Какво е толкова смешно?

- Странно ми е да си представя как Бог прави това.

Джейми продължи:

- Е, ако Бог е направил човека по Свой образ и подобие, би трябвало да има и член. -Разсмя се и изгуби ритъма си. - Макар че не ми приличаш много на Света Дева Мария, сасенак.

- Защо?

- Ако няма да ми позволиш да го извися, ще трябва да изтърпиш низката ми природа. Ще съм звяр. - Той ме ухапа по врата. - Кон ли да съм, мечка или куче?

- Таралеж.

- Таралеж? И как точно правят любов таралежите? - попита той.

Не, помислих си. Няма. Няма. Но го направих.