Друговремец [bg]

Струваше ми се сериозна - бляскаха остриета, а мъжете повече сумтяха и хриптяха, отколкото викаха. Накрая успях да се ориентирам. Джейми и Дугал се биеха гръб в гръб в самия център на тълпата. И двамата държаха мечовете си с лявата ръка, а камите - с дясната, и ги използваха щедро.

Бяха обградени от четирима или петима - сред сенките не можех да съм сигурна, - с къси мечове, макар един да носеше на колана си голям едноръчен меч, а на коланите на поне още двама се поклащаха пистолети.

Явно искаха Дугал или Джейми, или и двамата. За предпочитане живи. Сигурно за откуп. Затова използваха малки мечове, за да ги ранят, а не да ги убият.

Дугал и Джейми нямаха такива скрупули и действаха с мрачна ефикасност. Разположени така, всеки можеше да покрива слабата страна на другия. Но докато гледах как Дугал върти камата с дясната си ръка, реших, че „слаба страна“ не е много добро описание.

Целият този сумтящ, псуващ и олюляващ се безпорядък от хора се приближаваше. Притиснах се колкото можех по-назад, но пролуката бе дълбока едва половин метър. С крайчеца на окото си долових движение. Мърто бе решил да се включи по-активно.

Почти не можех да откъсна ужасен поглед от Джейми, но забелязах как дребният мъж бавно извади пистолета си. Провери внимателно стрелковия механизъм, обърса оръжието в ръкава си, подпря го на предмишницата си и зачака.

И чакаше. Треперех от страх за Джейми, който беше зарязал финеса в името на яростните удари, като отбиваше атаките на двамината срещу себе си само с гола ярост. Защо, по дяволите, Мърто не стреляше? Умът ми работеше трескаво. И разбрах. И Джейми, и Дугал пречеха на изстрела. Спомних си, че пистолетите като този на Мърто не бяха особено точни.

Предположението ми се потвърди в следващата минута, когато неочаквана атака на един от мъжете улучи Дугал в китката. Острието поряза цялата му предмишница и той падна на коляно. Джейми отдръпна меча си и направи две бързи крачки назад, по-близо до чичо си. Така стоеше с гръб към скалата, а Дугал бе приклекнал настрани и острието на Джейми можеше да го закриля. Нападателите пък оформяха стена между тях и нас, на лесен прицел за Мърто.

Отблизо трясъкът на пистолета ми се стори ужасно силен. Нападателите се стреснаха, особено улученият. Той остана неподвижен за миг, тръсна глава, сякаш объркан, и много бавно седна. После се отпусна назад и се претърколи по лекия наклон, право в гаснещите въглени на огъня.

Джейми се възползва от момента, за да избие меча от ръката на един от другите. Дугал отново скочи на крака и Джейми се отмести встрани, за да му даде пространство. Един от бойците се отказа от схватката и се втурна да вади ранения си другар от жаравата. Но и така оставаха трима, а Дугал беше ранен. Кръвта му капеше черна по скалата, докато стискаше меча си.

Вече бяха достатъчно близо, за да отличавам изражението на Джейми, спокойно, съсредоточено, погълнато от тържеството на схватката. Ненадейно Дугал му извика нещо. Джейми откъсна поглед от лицето на противника си за част от секундата и го стрелна надолу Вдигна го, точно навреме, за да не го прониже другият, приведе се встрани и заби меча си.