Друговремец [bg]

Бях чула какво казва на дъждосвиреца. Макар да владеех само няколко келтски думи, вече бях чула старото приветствие достатъчно пъти, за да знам какво значи. „Върви с Бога, майко“.

Млада майка, умряла при раждане. Оставила дете след себе си. Докоснах ръката му и той ме погледна.

- На колко си бил?

Той се поусмихна.

- На осем. Поне ме откърми.

Не продума повече и продължихме нагоре. Сега бяхме сред ниски възвишения, обрасли с пирен. Малко след това пейзажът се промени драстично и от земята изникнаха гранитни грамади, обградени от смокини и лиственици. Стигнахме до превала на един хълм и оставихме зад гърба си дъждосвирците и езерата им.

Слънцето напичаше и след час през гъстата растителност - въпреки че Джейми проправяше пътя - вече бях готова за почивка.

Намерихме сенчесто местенце в основата на една от грамадите. Напомняше ми малко на мястото, където бях срещнала Мърто - и където се бяхме разделили с капитан Рандал. При все това беше приятно. Джейми каза, че сме сами - познавало се по птичата песен край нас. Ако някой приближи, щяла да спре, макар че сойките и чавките щели да надигнат още повече глас.

- Винаги се крий в гора, сасенак - посъветва ме той. - Ако самата ти не се движиш много, птиците ще те известят бързо, щом някой приближи.

Посочи една от пищящите сойки на дървото над нас, след което погледите ни се срещнаха. Вцепенихме се, на ръка разстояние един от друг, ала не се докосвахме и почти не смеехме да дишаме. След известно време на сойката й писна от нас и отлетя. Джейми пръв отмести поглед, с почти незабележимо потреперване, сякаш му бе студено.

През плесента под папратите се подаваха рошавите шапчици на бели гъби. Джейми откъсна една от тях и прокара пръст по ресните, докато търсеше следващите си думи. Когато говореше внимателно, шотландският му акцент беше почти недоловим.

- Не искам да... така де... не възнамерявам да... - Усмихна се и направи жест на безпомощност. - Не исках да те обидя, като намекна, че имаш много опит с мъжете, това е. Но щеше да е глупаво да се преструвам, че не знаеш много повече от мен. Исках да попитам, това... обичайно ли е? Това между нас, когато те докосна, когато... си с мен? Винаги ли е така между мъж и жена?

Въпреки че му беше трудно да го изрази, го разбирах прекрасно. Не отклоняваше поглед, докато чакаше да отговора. Исках да извърна глава, но не можех.

- Често има нещо подобно - започнах, но трябваше да спра и да се прокашлям. - Но не. Това не е... обичайно. Нямам представа защо, но не е. Различно е.

Той се поотпусна, сякаш бях потвърдила нещо, което го терзаеше.

- И аз така си помислих. Не съм спал с жена преди, но, хм, съм докосвал жени. Не беше същото. Искам да кажа, прегръщал съм и съм целувал жени и... е. - Той махна с ръка на това, което щеше да каже. - Беше много приятно. Сърцето ми започваше да бие бързо, не ми стигаше въздухът и така нататък. Но изобщо не беше както когато те взимам в ръцете си и те целувам.