Друговремец [bg]

Последва изумителен балет от жестове с ръце от страна на Мънро, който сочеше към себе си, след това надолу към гората, към мен, отново към себе си - хореографията бе толкова сложна, че не можех да се ориентирам в последователността им, камо ли в смисъла. И преди съм виждала „говора“ на глухоням, но никога толкова майсторски изпълнен.

- Така ли било? - възкликна Джейми и на свой ред го плесна по гърба. Нищо чудно, че мъжете развиват висок праг на болката. Постоянно се млатят.

- И той е женен - обясни ми Джейми. - Преди шест месеца, за вдовица. Е, добре де, за дебела вдовица - поправи се в отговор на жеста на Мънро, - с шест деца, живее в село Дъблеърн.

- Колко хубаво - отвърнах любезно. - Е, поне няма да гладуват. - Посочих зайците на колана му.

Мънро веднага отвърза единия и ми го подаде с такова доброжелателство, че се почувствах длъжна да го приема с усмивка. Вътрешно се надявах да не ме полазят бълхи от животното.

- Сватбен подарък - каза Джейми. - И много навреме, Мънро. Трябва да ни позволиш да ти върнем услугата.

Джейми вдигна една бирена бутилка от мъха и му я подаде.

След като учтивостите приключиха, всички седнахме, за да си поделим последната бира. Джейми и Мънро разменяха новини и клюки без особени трудности, макар само единият да говореше.

Аз почти не участвах в разговора, защото не можех да следя знаците на Мънро, макар Джейми да се постара да ми превежда.

В един момент Джейми посочи с палец четвъртитите парчета олово по ремъка на Мънро.

- Официално ли е вече? - попита. - Или само когато дивечът е малко?

Мънро закима енергично.

- Какво е това? - попитах аз.

- Габерлунджита.

- Дума да няма. Извинявай, че попитах.

- Габерлунджито е разрешително за просия, сасенак - обясни Джейми. - Само в границите на съответната енория и само в деня, когато просенето е разрешено. Всяка енория си има собствен символ, така че просяците да не се възползват твърде много.

- Е, системата явно позволява гъвкавост - отбелязах, поглеждайки към четирите оловни парчета на Мънро.

- Мънро е специален случай. Турците го заловили в морето. Много години бил гребец в галера, а след това роб в Алжир. Там загубил езика си.

- Отрязали са го? - Леко ми призля.

Джейми не изглеждаше много повлиян от краткия си разказ, но явно с Мънро се познаваха от много години.

- О, да. И му счупили крака. И гръбнака, нали, Мънро? Не - поправи се след поредица жестове от Мънро, - гръбнакът бил случайност, скочил от стена в Александрия. Стъпалата му обаче са от турците.

Не исках да знам, но и Мънро, и Джейми умираха да ми кажат.

- Добре - примирих се. - Какво е станало със стъпалата му?

С нещо като гордост Мънро свали очуканите си дървени обувки и чорапите и ми показа широките си стъпала с дебела, груба кожа, по която лъскави белези се редуваха с ярки червени петна.