Друговремец [bg]

Нед Гауън цял грееше от жизненост, все още толкова опиянен от вълнението на схватката, че почти не обръщаше внимание на зъба, избит от зле насочен удар с дръжката на кама. Беше запазил обаче достатъчно присъствие на духа да го закрепи под езика си.

- За всеки случай, знаеш - обясни, като го изплю в дланта си. Коренът не бе счупен и празното място още кървеше леко, затова рискувах и притиснах зъба обратно. Дребният мъж пребледня, но не издаде звук. Изплакна уста с уиски, за да дезинфекцира мястото и предвидливо преглътна.

Незабавно бях привързала раната на Дугал и когато я открих, установих, че кръвта на практика е спряла. Разрезът бе чист, ала дълбок. Жълтеникаво ръбче мазнина се подаваше от края на зейналата рана, която достигаше поне на три сантиметра навътре в мускула. Не бяха разкъсани големи кръвоносни съдове, но се налагаше шев.

Единственото нещо, подобно на игла, се оказа здраво тънко шило, с което отговорниците по добитъка поправяха хамути. Изгледах го със съмнение, но Дугал просто протегна ръка и извърна поглед.

- По принцип не ми пречи кръвта - обясни той, - но не ми се нрави да гледам своята.

Докато работех, той седеше на скалата и стискаше зъби толкова здраво, че мускулите на челюстта му подскачаха. Нощта хладнееше, но от високото му чело струеше пот. В един момент учтиво ме помоли да спра за миг, обърна се и спретнато повърна зад скалата. После продължих.

За щастие един ханджия беше изплатил рентата си за това тримесечие с буре уиски и сега то ни дойде доста добре. Дезинфекцирах с него някои от отворените рани, после оставих пациентите си да се самолекуват както сметнат за добре. След като приключих, приех предложената ми чаша. Пресуших я с удоволствие и доволно се отпуснах на одеялото си. Луната захождаше, а аз треперех, наполовина от случилото се и наполовина от студ. Усещането бе прекрасно - Джейми да легне и да ме прегърне до голямото си топло тяло.

- Дали ще се върнат? - попитах, но той поклати глава.

- Не, бяха Малкълм Грант и двете му момчета. Улучих по-голямото в крака. Досега са се прибрали и спят - отвърна той. Погали ме по косата и ми каза нежно: - Страхотна работа свърши тази вечер, моме. Гордея се с теб.

Претърколих се и го прегърнах през врата.

- Не толкова, колкото аз се гордея с теб. Беше невероятен, Джейми. Никога не съм виждала нищо подобно.

То изсумтя пренебрежително, но знаех, че е доволен от комплимента.

- Само някакъв си набег, сасенак. Правя тези неща от четиринайсетгодишен. Това са само закачки, знаеш. По-различно е, когато този срещу теб наистина иска да те убие.

- Закачки - повторих слабо. - Да, големи закачки.

Той ме пристегна в прегръдката си, а една от галещите му ръце се промъкна надолу и започна да повдига полата ми. Явно вълнението от битката се превръщаше в друг вид вълнение.