Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Друговремец [bg]
Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Друговремец [bg]

Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:

Годината е 1945-та. Клеър Рандал, бивша медицинска сестра току-що се е завърнала от фронта и заедно със съпруга си, Франк Рандал, се отправя на втори меден месец високо в планините на Шотландия. Всичко върви прекрасно до момента, в който Клеър не навлиза в кръг от древни мегалити. И излиза от другата страна, само за да осъзнае, че се е озовала в една разкъсвана от войни и кланови междуособици Шотландия през лето Господне...1743. Без да разбира как, Клеър преминава през портал на времето и се озовава в центъра на конфликти и интриги, които не разбира и които застрашават живота й. Но също така попада на Джейми Фрейзър – галантен и образован шотландски боец, чийто живот се оказва в нейните ръце. ОТЗИВИ ЗА ДИАНА ГАБАЛДОН И „ДРУГОВРЕМЕЦ“
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 311
Перейти на страницу:

Пропуснах край ушите си язвителния тон на последното му обръщение, както и скритата в него обида, но Джейми изпъна гръб.

- Надявам, че няма да предприеме нищо, за да промени положението? - попитах. Въпреки уверенията на Джейми, ми се привиждаха драгуни в кървавочервени мундири, които ни връхлитат от храстите, избиват шотландците и ме отвличат, за да ме разпита Рандал в бърлогата си. Също така със страх подозирах, че техниките на разпит на капитана са, да го кажем, изобретателни.

- Не би трябвало - отвърна нехайно Дугал. - Има повече грижи от измъкнала се жена, без значение колко е хубава. - Той повдигна вежда и ми се поклони леко, сякаш комплиментът бе извинение. - А и има достатъчно здравомислие, за да не гневи Колъм, като отвлече племенницата му - довърши.

Племенница. По гръбнака ми пробяга тръпка въпреки топлото време. Племенница на главатаря на Макензи. А и племенница на бойния главатар на Макензи, който яздеше така спокойно до мен. От другата страна на фамилията бях свързана с лорд Ловат, главатар на Фрейзър, с абата на влиятелен френски манастир и кой знае колцина още от бащиния клан на Джейми. Навярно Джон Рандал наистина не би посмял да ме гони. Каквато и да беше идеята на цялата абсурдна организация на нещата.

Скришом хвърлих поглед към Джейми, който яздеше пред нас, изпънал гръб като фиданка на елша, а косата му светеше като шлем от полиран метал.

Дугал последва погледа ми.

- Можеше да е и по-зле, нали? - каза и повдигна вежда иронично.

Две нощи след това бяхме направили бивак на едно голо поле, до няколко странни каменни издатини, изронени и оформени от глетчери. Бяхме пътували дълго и бяхме яли по седлата, така че всички нямаха търпение да спрем, за да си сготвим вечеря. По-рано бях опитала да предложа помощта си в готвенето, но мълчаливият мъж, който се занимаваше с това, ми отказа.

По-рано сутринта един от мъжете беше убил сърна и вечеряхме вкусен дивеч с ряпа, лук и каквото друго се намираше сред растителността край нас. Натъпкани и доволни, се отпуснахме край огъня, заслушани в истории и песни. Изненадах се, когато разбрах, че дребният Мърто, който рядко си отваряше устата, притежава прекрасен чист тенор. Трудно го убедихме да запее, но резултатът си струваше. Примъкнах се към Джейми, за да намеря удобно място за сядане на гранита. Бяхме направили бивака на ръба на камениста издатина, където широк къс червеникав гранит ни даваше възможност да накладем огън, а скалите отзад ни помагаха да скрием конете. Когато попитах защо не спим на по-удобната трева на открито, Нед Гауън ми каза, че наближаваме южната граница на земите на Макензи - което значи близо до териториите и Грант и Чизълм - и добави, като се взираше в залеза:

- Съгледвачите на Дугал казват, че няма следа от никого наоколо, но не се знае. По-добре така, отколкото да съжаляваме.

Когато Мърто спря да пее, Рупърт заразказва истории. Липсваше му майсторството на Гуилин, но пък знаеше безброй истории за феи, призраци, таннасг - злите духове, - както и за други обитатели на планините, например водните коне. Тези създания, доколкото разбрах, живеели в почти всички водни басейни, особено по бродовете, макар много от тях да се криели в езерните дълбини.

- Има едно място в източния край на Лох Гарв - каза той и завъртя очи, за да се увери, че всички го слушат, - което никога не замръзва. Водата винаги е черна, дори когато всичко друго е сковано в лед, защото там е коминът на водния кон.

Водният кон на Лох Гарв, като мнозина от вида си, откраднал млада девойка, дошла да си напълни стомните. Отнесъл я в дълбините на езерото, за да му бъде съпруга. Горко на всекиго, мъж или жена, който попадне на красив кон край водата и реши да го яхне, защото след това няма да може да слезе. Конят ще пристъпи във водата, ще се превърне в риба и ще се гмурне в дълбините, а клетият ездач ще е обречен.

- Под водата водният кон има само зъби на риба - каза Рупърт и зашава с длан като риба -и се храни с охлюви, водорасли и други студени, влажни неща. Кръвта му е студена като мястото, където живее, и не му трябва огън, но огънят на една човешка жена е нещо друго.

Той ми смигна и ме изгледа мръснишки за всеобщо веселие. Продължи:

- Жената на водния кон мръзнела и гладувала в новия си дом под вълните, не се влюбила до уши в начина си на живот и охлюви и водорасли за вечеря. И понеже водният кон бил добряк, отишъл до брега на езерото, при един човек, когото знаели като строител. Идва мъжът при реката и вижда прекрасния златист кон със сребърна юзда, цял грейнал на слънцето -разбира се, не устоял и се качил. Водният кон го повлякъл във водата, към студения си дом. И казал на строителя, че ако иска да е свободен, трябва да построи хубаво огнище и комин, за да може жена му да си грее ръцете и да си пържи рибата.

1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 311
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)