![Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/2/parizhka-vendeta-bg-download.jpg)
Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
— Лайън е знаел, че ще се появим, също както в „Инвалидите“. Ако е искал да ни убие, досега щеше да го направи.
28 секунди.
— Нали си даваш сметка, че Питър Лайън е един безскрупулен тип?
19 секунди.
И двамата бяха заковали очи в екрана.
— Хенрик ми звъня седем пъти поред — рече Малоун.
— Знам.
12 секунди.
— Може би грешиш в предположението си, че тук няма бомба — промърмори Стефани.
9 секунди.
— Няма да ми е за пръв път.
6 секунди.
— На парадния площад каза друго.
Появи се петица, после 4, 3, 2, 1…
61
Ашби чакаше обясненията на Каролайн, която очевидно се забавляваше.
— Ако трябва да вярваме на легендата, единствено Наполеон е знаел къде е скрито съкровището — започна тя. — Решил да сподели тайната със сина си едва когато осъзнал, че ще умре на Света Елена. — Тя посочи ръкописния текст. — Съкровището принадлежи на Дагобер и на Сион, където той лежи мъртъв. Всичко е много просто.
Може би е просто за доктор по историческите науки, но не и за мен, помисли си Ашби.
— Дагобер е крал на Меровингите, управлявал в началото на седми век. Той обединил франките и превърнал Париж в своя столица. Последният от династията на Меровингите, който упражнявал реална власт. Кралете след него били слаби владетели, наследявали трона като деца и живеели кратко, колкото да създадат наследник от мъжки пол. Реалната власт се държала от няколко благороднически фамилии.
Съзнанието на Ашби все още беше ангажирано с опасностите, свързани с Питър Лайън и Елиза Ларок. Не му се слушаха истории от древността, искаше да действа. Направи сериозни усилия, за да прояви търпение. Тази жена никога не беше го разочаровала.
— Дагобер построил базиликата „Сен Дьони“ северно от Париж и бил първият крал, погребан в нея. — Каролайн замълча за момент и тихо добави: — И все още е там…
Ашби се опита да си спомни онова, което му беше известно за катедралата. Първоначално била изградена върху гроба на Сен Дьони — местен епископ, когото през III век римляните превръщат в мъченик, а парижаните го обожествяват. Сградата е изключителна като замисъл и строителство и се смята за едно от най-ранните творения на готическата архитектура в света. Според един негов познат французин в сградата има най-много кралски надгробни паметници в света. Тогава това изобщо не му беше направило впечатление. Може би бе трябвало. Особено по отношение на един от тях.
— Никой не знае дали Дагобер действително е погребан там — уточни Каролайн. — В първоначалния си вид катедралата била построена през пети век, а той управлявал през седми. Даренията му за разширяването на храма били толкова значителни, че през деветнайсети век вече всички го възприемали като негов създател. През тринайсети век монасите му отделили специална погребална ниша, за да изразят почитта си към него.
— Там ли е Дагобер, или не е там?
— Какво значение има? — сви рамене тя. — И до ден-днешен нишата се смята за негов гроб. И той е там. Мъртъв.
Значението на тези думи бавно проникна в съзнанието му.
— И Наполеон е вярвал в това?
— Не виждам причини да е мислил другояче.
Малоун втренчено гледаше думичката, изписана с едри букви на екрана и подчертана от три удивителни.
БУУУМ!!!
— Много интересно — обади се Стефани.
— Лайън е маниак — промърмори той.
На екрана се появи ново съобщение.
ДЕН ЗАКЪСНЕНИЕ, ДОЛАР ПО-МАЛКО,
КАЗВАТ АМЕРИКАНЦИТЕ.
ДО СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ
— Нещата започват да се влошават — заяви Малоун. В очите на Стефани се четеше нещо повече от смущение и той прекрасно знаеше какво си мисли тя.
Няма Парижки клуб, няма Лайън. Няма нищо.
— Не е чак толкова лошо — отбеляза той.
— Пак си намислил нещо, а? — вдигна глава тя, моментално уловила дяволитите пламъчета в очите му.
— Да — кимна той. — Струва ми се, че най-после знам как ще пипнем този призрак.
Ашби се втренчи в снимката на паметника на Дагобер, която Каролайн беше свалила от интернет. Типична готика върху широк постамент.
— Той описва легендата за отшелника Йоан, според която той сънувал, че демоните открадват душата на Дагобер, която по-късно била спасена от светците Дьони, Морис и Мартин.
— И този паметник се намира в базиликата?
— Да, в съседство с олтара — кимна Каролайн. — Незнайно как е оцелял от вандализма на Френската революция. Преди осемнайсети век в „Сен Дьони“ са били погребвани почти всички крале. Но по време на революцията повечето от бронзовите им паметници били претопени, а онова, което останало, било разбито на части и разхвърляно в градината на храма. Тленните останки на бурбонските владетели били прехвърлени в близкото гробище.