![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
— Кой живее сега там? — попита Юлий със скован от гняв глас.
Тубрук сви рамене.
— Дадоха на Антонид, помощника на Сула, или по-скоро той го получи срещу мизерна сума. Наричат го Кучето на Сула заради предаността му, но се знае, че покрай господаря си спечели доста много.
Юлий стисна юмруци.
— Този проблем мога да го уредя още днес след събранието на сената. С много войници ли разполага Антонид?
Тубрук се намръщи, после се ухили.
— Само няколко стражи пазят къщата. Постът му беше незначителен, разбира се, и никой и не помисли да му го отнеме, пък и не е свързан с конкретен легион. Имаш хора, с които да го надвиеш, ако действаш бързо.
— Значи ще действам бързо — отвърна Юлий, после погледна към имението. — Майка ми дали вече е будна?
— Обикновено по това време е станала. Напоследък не спи много — отвърна Тубрук. — Болестта й е пак като преди, но трябва да знаеш, че силите й все повече отслабват.
Юлий погледна с обич стария гладиатор, чиито емоции бяха винаги по-близо до повърхността, отколкото му се струваше.
— Майка ми е загубена без тебе — каза той тихо.
Тръгнаха обратно към имението. Тубрук се гледаше в земята. Постоянното му задължение към Аврелия не беше нещо, за което би говорил свободно с когото и да било, въпреки че занимаваше почти всичките му мисли, особено през последните няколко месеца. Мислеше за Аврелия, докато гледаше Клавдия и й признаваше чувството, възникнало изневиделица за негова огромна изненада. Бавачката на Корнелия беше мила жена и беше дала да се разбере, че споделя тихата любов, която й засвидетелстваше Тубрук. Но той трябваше да се грижи за Аврелия и знаеше, че никога не би могъл да се оттегли в малка къщичка в града, докато това задължение съществува в живота му, дори ако можеха да откупят Клавдия от робство — което тя беше уверена, че е напълно възможно. Нямаше какво да спечели, ако се притеснява за бъдещето, помисли той, когато наближиха имението. Всеки път виждаше плановете си осуетени. Можеха да направят само едно — да са готови за бързи обрати и промени.
Октавиан ги чакаше пред портата. Когато наближиха, Юлий го изгледа безучастно, после спря изненадано, когато малкото момче му се поклони дълбоко.
— Кой е този? — попита той Тубрук и се изненада, като го видя да се изчервява.
— Казва се Октавиан, господарю. Обещах му, че ще ти го представя, когато бъде възможно, но той пак изгуби търпение, както виждам.
Октавиан наведе глава. Истина беше, че не можеше да чака, но не се беше провинил в неподчинение чак толкова много, че Тубрук да промени намеренията си, нали?
— Тубрук се грижи за мене вместо майка ми — каза момчето, вдигна глава и погледна Юлий. — Уча се да се бия с меч и да яздя коне, и…
С нарастващо смущение Тубрук го тупна леко по гърба, за да го спре. Възнамеряваше да обясни подробно ситуацията на Юлий и никак не му стана приятно да я види така тръсната пред него без дори миг подготовка.
— Александрия го доведе — каза той и потупа Октавиан по гърба, за да го насочи към конюшнята. — Пада ти се далечен роднина. Майка ти като че ли го харесва, но това момче има още да се учи на добро поведение.
— Да се бие с меч и да язди коне? — попита Юлий, леко развеселен. Наслаждаваше се на объркването на Тубрук.
Да види управителя на имението да се изчервява — ето това за него беше съвършено ново преживяване и той с радост му позволи да изтрае още няколко мига.
Тубрук направи гримаса, почеса се зад ухото, после впери очи в Октавиан, докато момчето най-накрая не разбра намека и в крайна сметка не хукна към конюшнята.
— Да. Градските чираци го тормозели и реших, че мога да го науча как да се пази сам. Щях да го обсъдя с тебе, но…
Юлий избухна в смях.
— Никога не съм те виждал толкова нервен! Май си харесал това хлапе, а?
Тубрук сви рамене. Беше ядосан. Типично за Октавиан отново да пренебрегне заповедите му. За него всеки ден като че ли започваше на чисто, със съвсем забравени уроци и наказания.
— Като за такова малко момче духът му е непреклонен. Сега, като го поопитомихме, ми напомня понякога за тебе.
— Няма да подлагам на съмнение нищо, което си направил в мое отсъствие тук, Тубрук. Ако преценките ти са били достатъчно добри според баща ми, винаги ще са достатъчно добри и за мене. Ще се погрижа за момчето, когато се върна… довечера или утре. Малко е млад, за да се бие с хлапаците из града, нали?
Тубрук кимна, доволен, че Юлий не възразява. Запита се дали е уместно точно сега да спомене, че момчето има собствена стая и дори кон в конюшнята. Може би не.