Нови римски разкази [bg]

- Чаках някого, но не дойде. Ще дойда с вас, но ако отидем на празника в Трастевере, защото той може да е там. Намеря ли го, ще ви оставя. Съгласни?

- Съгласни - отговорих.

Без колебание седна на мотора и се представи:

- Казвам се Труде. Вие двамата как се казвате?

Какво кроеше Скиавето, докато обръщаше мотора и се насочваше към Трастевере, нямам представа, защото той не отвори уста, но мога да си представя. Беше сериозен човек, привързан към занаята; аз го бях засегнал в най-съкровената му същност. Стигнахме в Трастевере, той се залута сред стълпотворението от коли, светлини и хора, които ядяха и пиеха и от време на време питаше ядосано:

- Е, къде искате да ви закарам?

Аз схващах иронията, но Труде - не, тя виждаше в това само приятелство. Беше изгладняла и ожадняла. И понеже аз нямах пари, наложи се Скиавето да плати. Като истинска германка тя пожела първо да опита поркета, хареса и, погълна две филета, ни повече, ни по-малко. После дойде ред на динята - четири резена, достойни да уплашат дори селянин.

Накрая, весела и доволна, предложи да седнем в кръчмата на Виа Сан Франческо в Рипа и да изпием един литър. Седнахме сред доволната тълпа. Хората ядяха и пиеха от хартиени кесии, ние поръчахме литър и Труде се концентрира така добре в действието, че скоро се наложи да поръчаме още един литър. Безсрамна и жестока, тя ту ни даваше да разберем, че е с нас поради липса на нещо по-добро, ту поднасяше Скиавето за лошото му настроение. Вече пияна, с чаша в ръка, му повтаряше:

- Ти не си от Трастевере, тези от Трастевере пият, ядат, веселят се, ухажват жените. Ти си германец.

А Скиавето, намръщен:

- Де да бях. Зарежи ме, Труде, остави ме.

Аз, не знам защо, дали от задоволство, че не станах крадец, подклаждах:

- Труде е права. Ще ни споделиш ли какво ти е?

Така аз и Труде се шегувахме с лошото настроение на Скиавето, когато изведнъж се разнесе крясък:

- Еторе!

Едва успях да се обърна, ала Труде беше се вече смесила с тълпата, увиснала на ръката на тъмнокос младеж по риза. Скиавето веднага стана:

Ей, ела, имам да ти кажа нещо.

Качихме се отново на мотора и отидохме до безлюден кръстопът между четири тъмни пресечки, пълни с боклуци, под стената на Джаниколо. Тук Скиавето слезе, много грижливо подпря мотора до една стена и тогава, неочаквано, без да отрони дума, връхлетя върху мен и започна да ме бие. Аз съм силен, но неговите мускули бяха от желязо, с отскок точно като на професионален боксьор; така че след малко се бях озовал до стената, а той ми нанасяше юмруци в стомаха. Последва шум от стъпки, смях, гласове. Скиавето скочи на мотора и излетя като ракета. Повече не го видях.