Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Публицистика » Политичестки ред и политически упадък [bg]
Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Политичестки ред и политически упадък [bg]

Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:

В Произход на политическия ред Франсис Фукуяма проследява историческото развитие от зората на човечеството до Френската и Американската революции. В Политически ред и политически упадък той продължава своя монументален разказ за изграждането на човека като политическо животно. Започвайки с индустриалната революция, той разкрива как държавата, законът и демокрацията се развиват след тези разтърсващи събития, къде са корените на днешното напрежение между либералните демокрации и диктатурите и как неоспоримите симптоми за разпад се появяват в развитите демокрации. Ако искаме да разберем политическите системи, които доминират и управляват живота ни, задължително трябва да се върнем към техните корени и да бъдем бдителни за възможността за упадък. Това майсторско описание е задължително четиво за всеки, който иска да разбере повече за света, в който живеем.
1 ... 112 113 114 115 116 117 118 119 120 ... 286
Перейти на страницу:

И Сакс, и Даймънд не обръщат особено внимание на въпроса за институциите в своите първоначални анализи на резултатите от развитието. За разлика от тях икономическият историк Дъглас Норт обяснява изоставането на Латинска Америка от Северна Америка с институционални различия, свързани с имуществените права и върховенството на правото, което от своя страна е функция на самоличността на колонизатора. Англия полага основите на Северна Америка и ѝ завещава институциите на Общото право и парламентарното управление, докато Южна Америка е колонизирана от меркантилистките и абсолютистки Испания и Португалия.

Икономическите историци Стенли Енгърман и Кенет Соколоф в същия дух твърдят, че институциите са изключително важни, но че самите те са продукт на географските и климатичните условия, които колонизаторите намират в Новия свят. Те отбелязват устойчивостта на йерархичните авторитарни управления в Латинска Америка, съчетани с експлоататорски икономически институции, и ги сравняват с демократичните управления и отворени пазари на Северна Америка. Енгърман и Соколоф обясняват тези институционални различия не със самоличността на колонизатора, а с това, което икономистите наричат факторни дадености, т.е. видовете култури и минерали, които могат да бъдат отглеждани и добивани съобразно климата и географията на различни части на Северна и Южна Америка. Те посочват, че по време на Американската революция Куба и Барбадос са богати колонии поради относителната ефективност на робовладелското земеделие в едрото плантационно стопанство. Барбадос е британска колония като Масачусетс и Ню Йорк, но въпреки това там възниква едно крайно експлоататорско общество, в което малоброен плантаторски елит управлява огромно население от роби.

По подобен начин испанските колонии Нова Испания (Мексико) и Перу са изградени върху добива на злато и сребро. Там не се налага да се докарват роби от Африка, тъй като за принудителен труд може да бъде използвано огромното коренно население. Концентрацията на икономическа власт в минодобива се пренася върху собствеността на земята, довело до възникването на крупно земевладение, което се запазва през следващите няколко века в рязък контраст с по – типичните за Северна Америка семейни стопанства. Енгърман и Соколоф обясняват възникването на различните политически институции – от една страна, авторитарни и олигархични, а от друга, демократични и егалитарни – с разликите в климатичните и географските дадености.

Тези институции се запазват с течение на времето дори когато породилите ги условия се променят. Благодарение на тези институции членовете на елита използват своето политическо влияние, за да запазят първоначалното си преимущество. По този начин креолският елит в Латинска Америка по – късно успява да блокира имиграцията в своите общества, за да предотврати конкуренцията на пазарите на труда. Той също така ограничава избирателното право до много по – късно през XIX в. в сравнение със Съединените щати. В резултат на това Латинска Америка като цяло остава най – неравноправният регион в света независимо от факта, че нейните съвременни политически институции са до голяма степен демократични.

Икономистите Дарон Аджемоглу, Джеймс Робинсън и Саймън Джонсън видоизменят този аргумент в един често цитиран доклад, твърдейки, че разнообразието в тези ранни институции се дължи не толкова на факторни дадености, колкото на смъртността на ранните заселници, причинена от болести. Там, където европейците решават, че е безопасно да се заселят, те изискват права за себе си и институции, които биха ограничили възможността държавата Произволно да отнема собствеността им. Там, където болестите затрудняват прекалено много възможността за заселване, колониалните сили създават така наречените от тях „екстарктивни“ икономически институции, поддържани от „абсолютистки“ политически структури. Тези ранни институционални структури се оказват много трайни, защото властимащите успяват да продължат да ограничават достъпа както до икономическите, така и до политическите системи през следващите векове.

1 ... 112 113 114 115 116 117 118 119 120 ... 286
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)