Политичестки ред и политически упадък [bg]

По подобен начин испанските колонии Нова Испания (Мексико) и Перу са изградени върху добива на злато и сребро. Там не се налага да се докарват роби от Африка, тъй като за принудителен труд може да бъде използвано огромното коренно население. Концентрацията на икономическа власт в минодобива се пренася върху собствеността на земята, довело до възникването на крупно земевладение, което се запазва през следващите няколко века в рязък контраст с по – типичните за Северна Америка семейни стопанства. Енгърман и Соколоф обясняват възникването на различните политически институции – от една страна, авторитарни и олигархични, а от друга, демократични и егалитарни – с разликите в климатичните и географските дадености.

Тези институции се запазват с течение на времето дори когато породилите ги условия се променят. Благодарение на тези институции членовете на елита използват своето политическо влияние, за да запазят първоначалното си преимущество. По този начин креолският елит в Латинска Америка по – късно успява да блокира имиграцията в своите общества, за да предотврати конкуренцията на пазарите на труда. Той също така ограничава избирателното право до много по – късно през XIX в. в сравнение със Съединените щати. В резултат на това Латинска Америка като цяло остава най – неравноправният регион в света независимо от факта, че нейните съвременни политически институции са до голяма степен демократични.

Икономистите Дарон Аджемоглу, Джеймс Робинсън и Саймън Джонсън видоизменят този аргумент в един често цитиран доклад, твърдейки, че разнообразието в тези ранни институции се дължи не толкова на факторни дадености, колкото на смъртността на ранните заселници, причинена от болести. Там, където европейците решават, че е безопасно да се заселят, те изискват права за себе си и институции, които биха ограничили възможността държавата Произволно да отнема собствеността им. Там, където болестите затрудняват прекалено много възможността за заселване, колониалните сили създават така наречените от тях „екстарктивни“ икономически институции, поддържани от „абсолютистки“ политически структури. Тези ранни институционални структури се оказват много трайни, защото властимащите успяват да продължат да ограничават достъпа както до икономическите, така и до политическите системи през следващите векове.