Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Няма съмнение, че някои държави са изключително хищнически и че всички държави са хищнически до известна степен. Важен въпрос за разбирането на политическото развитие обаче е дали всички държави се стремят да увеличат максимално рентата си от хищничество или са движени от други съображения, за да извличат рента на нива значително под теоретичния максимум. Този грабителски, рентиерски модел на поведение от страна на държавата не е задължително характерен за зрели аграрни общества като Османска Турция, Китай при управлението на династия Мин или Франция по времето на Стария режим. Но това със сигурност е валидно за определени политически режими като завоевателските режими на племенни номади като монголите. Този модел е характерен и за късния мамелюкски режим. Грабителските и произволни данъци, налагани от мамелюкските султани, правят безсмислени каквито и да било дългосрочни инвестиции и принуждават собствениците на имоти да влагат своите активи в неблагоприятни производствени цели като религиозни вакъфи. Интересно е да се обсъди дали по този начин търговският капитализъм в Египет не е задушен още в своя зародиш в момента, когато започва да се утвърждава на други места като. Италия, Холандия и Англия.
От друга страна, фактът, че тези високи нива на данъчно облагане са достигнати едва към края на тристагодишното управление на египетските мамелюци, навежда на мисълта, че ранните султани са облагали на нива, доста под възможно най– високите. С други думи, извличането на максимална рента не е задължителна характеристика на предмодерните държави, управлявали аграрни общества. Във възприетата от арабите персийска теория за близкоизточната държава една от функциите на монарха в интерес на справедливостта и политическата стабилност всъщност е защитата на селячеството от хищническото поведение на земевладелци и други елити, които искат да увеличат максимално своите доходи. Следователно държавата е не толкова стационарен бандит[85], колкото пазител на зараждащия се обществен интерес. Мамелюкската държава в последна сметка започва да се държи по абсолютно хищнически начин в резултат на редица вътрешни и външни фактори.
Много са причините, допринесли за политическия упадък на мамелюкския режим и неговото унищожаване от страна на османските турци през 1517 г. В Египет в продължение на двадесет и шест години, от 1388 до 1514 г., върлуват чумни епидемии. Една от непосредствените последици от възхода на османците е, че мамелюците все по–трудно набират млади роби войници, след като османците установяват контрол над търговските пътища към Централна Азия. В последна сметка политическата организация на мамелюците се оказва недостатъчно гъвкава, за да възприеме новите военни технологии, по–специално използването на огнестрелно оръжие от пехотата. Изправени пред европейските противници, османците започват да използват огнестрелно оръжие през 1425 г., може би един век след въвеждането на изобретението в Европа. Те усвояват много бързо употребата на тези оръжия и артилерията изиграва решаваща роля за превземането на Константинопол през 1453 г. Мамелюците за разлика от тях не започват да експериментират сериозно с огнестрелно оръжие допреди султаната на Кансу ал–Гаври (1501–1516) непосредствено преди тяхното поражение от османците. Употребата на огнестрелно оръжие е под достойнството на мамелюкските кавалеристи, а режимът е възпрепятстван от липсата на залежи от желязо и мед. След няколко неуспешни опита (при единия петнадесет от петнадесетте оръдия избухват при първия изстрел) султанатът успява да разположи ограничен брой оръдия и наема въоръжения с мускети немамелюкски Пети корпус. Но тези технологични нововъведения са твърде закъснели, за да спасят един изпитващ финансови затруднения, корумпиран и консервативен режим.
Аюбидският султан, създал първия корпус „Бахрия", се опитва да реши същия проблем като ранните китайски държавни строители: да създаде армия, която да бъде лоялна към държавата, представлявана от неговата личност, а не към своето племе в едно изцяло племенно общество. Успява чрез закупуване на млади чужденци и прекъсва връзките им с техните семейства. Веднъж станали членове на робското семейство на мамелюците, те биват повишавани в Мамелюкската йерархия на меритократичен принцип; новите попълнения захранват системата всяка година и се издигат въз основа на своите способности. Изградената по този начин военна машина е твърде внушителна. Тя успява да оцелее в течение на продължила цели две поколения война с монголите, да прогони кръстоносците от Светите земи и да защити Египет от Тамерлан. Както казва Ибн Халдун, мамелюците спасяват самия ислям в исторически момент, когато религията е застрашена от маргинализиране.