Произход на политическия ред [bg]

Много са причините, допринесли за политическия упадък на мамелюкския режим и неговото унищожаване от страна на османските турци през 1517 г. В Египет в продължение на двадесет и шест години, от 1388 до 1514 г., върлуват чумни епидемии. Една от непосредствените последици от възхода на османците е, че мамелюците все по–трудно набират млади роби войници, след като османците установяват контрол над търговските пътища към Централна Азия. В последна сметка политическата организация на мамелюците се оказва недостатъчно гъвкава, за да възприеме новите военни технологии, по–специално използването на огнестрелно оръжие от пехотата. Изправени пред европейските противници, османците започват да използват огнестрелно оръжие през 1425 г., може би един век след въвеждането на изобретението в Европа. Те усвояват много бързо употребата на тези оръжия и артилерията изиграва решаваща роля за превземането на Константинопол през 1453 г. Мамелюците за разлика от тях не започват да експериментират сериозно с огнестрелно оръжие допреди султаната на Кансу ал–Гаври (1501–1516) непосредствено преди тяхното поражение от османците. Употребата на огнестрелно оръжие е под достойнството на мамелюкските кавалеристи, а режимът е възпрепятстван от липсата на залежи от желязо и мед. След няколко неуспешни опита (при единия петнадесет от петнадесетте оръдия избухват при първия изстрел) султанатът успява да разположи ограничен брой оръдия и наема въоръжения с мускети немамелюкски Пети корпус. Но тези технологични нововъведения са твърде закъснели, за да спасят един изпитващ финансови затруднения, корумпиран и консервативен режим.

Аюбидският султан, създал първия корпус „Бахрия", се опитва да реши същия проблем като ранните китайски държавни строители: да създаде армия, която да бъде лоялна към държавата, представлявана от неговата личност, а не към своето племе в едно изцяло племенно общество. Успява чрез закупуване на млади чужденци и прекъсва връзките им с техните семейства. Веднъж станали членове на робското семейство на мамелюците, те биват повишавани в Мамелюкската йерархия на меритократичен принцип; новите попълнения захранват системата всяка година и се издигат въз основа на своите способности. Изградената по този начин военна машина е твърде внушителна. Тя успява да оцелее в течение на продължила цели две поколения война с монголите, да прогони кръстоносците от Светите земи и да защити Египет от Тамерлан. Както казва Ибн Халдун, мамелюците спасяват самия ислям в исторически момент, когато религията е застрашена от маргинализиране.