Кодът на Атлантида [bg]

— За да види дали са се поучили?

Адебайо сви рамене.

— Може би.

— Но тази история дори не е известна — невярващо рече Лурдс.

— Много от хората, които я знаели, нарочно разпространили лъжи, за да не тръгнат другите да търсят инструментите. Преиначили вярата в бог така, че да бъдат единствените, които знаят истината. Много войни се водят по света в името на бог.

Лурдс мълчаливо се съгласи.

— Два от инструментите — звънецът и цимбалът — били изгубени много отдавна за онези, които искали да придобият силата на Удавената земя — продължи Адебайо. — Йоруба винаги са пазили барабана.

— Знаеш ли къде са флейтата и лютнята?

— Не би трябвало да знаем.

Лурдс се замисли. Нещо не му звучеше както трябва. Имаше някакво противоречие, беше пред него, но му убягваше.

— Знаеш, че звънецът и цимбалът са били изгубени — каза той.

— Това е станало преди много години.

— Но… ти знаеш…

Адебайо не каза нищо.

Лурдс реши да смени тактиката. Извади отново снимките на звънеца и цимбала.

— Върху двата инструмента има надписи. Един от тях е на един и същи език.

— Зная.

— Можеш ли да ги прочетеш?

Адебайо поклати глава.

— Забранено е. За всеки народ трябва да има отделен език.

— Тогава какъв е общият език на надписите?

— Това е езикът на бог — каза Адебайо. — Той никога не ще бъде известен на неговите деца.

Думите му зашеметиха Лурдс. Езикът на бог? Нима е възможно? Не, беше просто някакъв забравен език.

— Барабанът у теб ли е? — попита той.

— Да.

— Мога ли да го видя?

— Той е светиня — каза Адебайо. — А не някаква туристическа играчка.

— Зная — каза Лурдс с цялото търпение, на което бе способен в тази ситуация. Всеки нерв в тялото му крещеше Адебайо да му покаже барабана. — Изминах дълъг път, за да го видя.

— Ти си чужденец.

— Също като хората, които търсят инструментите — с мек глас възрази Лурдс. — А те са обучени убийци. Няма да спрат пред нищо, за да получат каквото търсят. Те знаят за петте инструмента.

— Никой, освен Пазителите не знае за тях.

— Не е така. Някой ги търси от много време. — Лурдс пое дълбоко дъх. — Аз също знам за тях. Владея достатъчно езици, за да разбера, че върху цимбала има надпис на йоруба.

— Не може да бъде. Езиците са били други.

— Това са по-късни надписи. И са написани на диалект на йоруба. Затова дойдох тук — Лурдс кимна към Исмаил Диоп. — Фактът, че си му показал барабана, помогна да те намеря още по-лесно. Когато има повече от един замесен, тайните не остават задълго скрити.

Адебайо не изглеждаше особено щастлив.

— Ти пазиш отдавна барабана — продължи Лурдс, — но тайната се разчува. Някъде някакви хора знаят повече от мен за всичко това. И търсят систематично инструментите. Няма да мине много време и ще стигнат и до теб. — Пое дъх. — А може вече да са те намерили.