![V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/3/v-bg-download.jpg)
V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
Стенсъл посети един от неговите заводи в Лонг Айланд. Сред военния инструментарий, мислеше той, може да изникне някаква следа от заговора. Така и стана. Стенсъл бе навлязъл в сектора на канцеларии, чертожни дъски и хелиографни копия. Скоро той откри някакъв леко плешив господин със свинска физиономия и костюм европейска кройка, седнал полускрит сред гора от картотечни шкафове и отпиващ от време на време кафе от картонена чаша, което при днешния инженер практически минава за съсловен знак. Инженерът се казваше Курт Мондауген, бе работил, да, в Пенемюнде233, и бе участвувал в проектирането на Vergeltungwaffe Eins и Zwei234. Магическият инициал! Следобедът бързо отмина и Стенсъл уговори среща за подновяване на събеседването.
След около седмица, в една от уединените странични стаи на Ръждивата лъжица, над отвратителна имитация на мюнхенска бира, Мондауген разказа, за младите си години в Югозападна Африка.
Стенсъл слушаше внимателно. Самото описание и въпросите след него отнеха не повече от половин час. Обаче, следобедът на следващата сряда в кабинета на Айгенвалю, когато Стенсъл преразказваше историята, тя бе претърпяла значителна промяна: според израза на Айгенвалю, беше се „стенсълизирала“.
Девета глава
Разказът на Мондауген
I
Една майска утрин на 1922 година (което означаваше почти зима тук, в областта Вармбад) младият Курт Мондауген, бивш студент от Мюнхенския Техническия Университет, пристигна в аванпоста на белите заселници близо до село Калкфонтейн Саут. По-скоро едър, отколкото пълен, рус, с дълги мигли и срамежлива усмивка, която очароваше по-възрастните жени, Мондауген седеше в стара талига, разсеяно човъркаше носа си, очакваше изгрева на слънцето и съзерцаваше понтока (или сламената колиба) на Вилем ван Вик, низш представител на Виндхукската235 администрация. Конят му задряма и се покри с роса, докато в това време Мондауген току подскачаше на капрата, опитвайки да сдържи яда, объркването, лошото настроение; а мудното слънце, като за подигравка над него, все още се криеше някъде отвъд необятните убийствени простори на пустинята Калахари.
Лайпцигчанинът Мондауген демонстрираше поне две специфични за този край анормалности. Първата (незначителна): той имаше саксонския навик да прибавя, явно наслуки, умалителни окончания към съществителните имена, одушевени или неодушевени. Втората (сериозна): той споделяше със съгражданина си Карл Бедекер инстинктивно недоверие към юга, независимо доколко относително южен би могъл да е даден район. Лесно можем да си представим с каква ирония Мондауген гледаше на настоящото положение и отвратителното своенравие, което, предполагаше той, го бе подтикнало първо да отиде да учи в университета, и после в края на краищата (сякаш, подобно на меланхолия, тази носталгия по юга бе прогресираща и неизлечима) да изостави мюнхенското кризисно време, да пропътува до другото полукълбо и да навлезе в огледалното време на Югозападния Протекторат.
233
Пенемюнде — остров в Балтийско море, на който в 1937 г. бил създаден германски ракетен полигон и Научноизследователски ракетен център, където през годините на Втората световна война се провеждат изпитания на ракетите Фау 1 и Фау 2.
234
Vergeltungwaffe Ains и Zwei (нем.) — букв. „Оръжие на възмездието едно и две“ — немските ракети Фау 1 и Фау 2, използвани през ІІ Световна война.
235
Виндхук — административен център на някогашната Германска Югозападна Африка, столица на съвременна Намибия.