Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
— Опазил бог, Тони! По никакъв начин! Не съм престанал да разчитам на това. Но преди всичко смятам, че е необходимо да поизлезеш, да се поразведриш, да си създадеш разнообразие.
— Именно! — отвърна живо тя. — Сега трябва да ти разправя една случка.
Много доволен от предложението и, Томас се облегна назад. Пушеше вече втора цигара. Здрачът гъстееше.
— Значи, докато ви нямаше, за малко щях да си намеря работа, щях да стана компаньонка в Ливерпул. Би ли окачествил това като възмутително?... Все пак може да се поспори, нали?... Да, да, вероятно би било недостойно. Но аз изпитвах толкова силно желание да се махна. Накъсо казано, всичко се осуети. Изпратих портрета си на въпросната мисис, но тя се отказа от услугите ми, понеже съм била прекалено хубава, имала голям син. „Вие сте прекалено хубава“ — писа ми тя. Ах, никога не съм се забавлявала така!
Двамата се разсмяха много сърдечно.
— Сега обаче имам нещо друго пред вид — продължи Тони. — Поканена съм на гости. Ева Еверс ме покани да й погостувам в Мюнхен... да, впрочем тя сега се казва Ева Нидерпаур, мъжът й е директор на пивоварна. Както й да е, помоли ме да я навестя и аз възнамерявам да се възползувам от тая покана в най-скоро време. Разбира се, Ерика не би могла да дойде с мене. Би трябвало да я дам на пансион у Зеземи Вайхброт. Там би се чувствувала отлично. Имаш ли да възразиш нещо?
— Нищо. Във всеки случай необходимо е да промениш обстановката.
— Да, именно! — каза тя с благодарност. — Но сега е твой ред, Том! Аз говоря непрекъснато за себе си. Каква себична жена съм! Сега разказвай ти. О, господи, колко ли си щастлив!
— Да, Тони! — каза той твърдо. Настъпи пауза. Той духна дима от цигарата над масата и продължи: — Първо, много доволен съм, че се ожених и си създадох собствено домакинство. Ти ме познаваш — не ме бива за ерген. Ергенството винаги е свързано с изолираност и хайлазуване, а у мене, както знаеш, има доста честолюбие. Не смятам, че съм приключил кариерата си: нито търговски, нито политически... казвам го на шега. И човек спечелва доверието на хората едва след като стане домакин и глава на семейство. Но въпреки това всичко висеше на косъм, Тони... Аз съм малко придирчив. Дълго време смятах, ще е невъзможно да намеря някъде по света подходяща жена. Но появата на Герда беше решителна. Разбрах веднага, че единствено тя може да бъде моя жена, именно тя... макар да зная, че много хора в града ми се сърдят, че имам такъв вкус. Тя е едно от ония чудни създания, каквито на земята има малко. Разбира се, тя е много по-друга от тебе, Тони. Ти си по-простодушна, по-естествена също... Госпожа сестра ми е просто по-темпераментна — продължи той, като внезапно премина към по-лек тон. — Впрочем Герда също има темперамент... той се проявява, когато свири на цигулката си; но понякога тя може да бъде малко студена... Накъсо казано, тя не бива да бъде мерена с обикновеното мерило. Тя е човек на изкуството, своеродно, загадъчно, възхитително същество.
— Да, да — каза Тони.
Тя беше слушала сериозно и внимателно брат си. Вечерта бе нахлула в стаята, но те не се сетиха да запалят лампата.