За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Това именно е създало духа на свободата, благодарение на който всяка страна трудно се поддава на подчинение от друга сила, освен ако последната действува чрез законите на търговията и в свой интерес.
Обратното, в Азия цари дух на робство, който никога не я напуска; и в цялата история на тази страна не може да се намери нито една черта, която да отличава поне една свободна душа; тук можеш да видиш само героизъм на робството.
Глава VII
За Африка и Америка
Това е, което мога да кажа за Азия и Европа. Колкото се отнася до Африка, тя има климат, сходен с климата на Южна Азия, и тъне в същото робство. А Америка, опустошена и отново населена с хора от Европа и Африка, не може все още да прояви своя собствен дух; но това, което знаем от нейната древна история, напълно съответствува на нашите основни положения.
Глава VIII
За столицата на империята
Едно от последствията на това, което току-що казахме, е, че за един господар на много голяма държава е изключително важно избирането на място за столица. Този, който я разположи на юг, рискува да загуби севера; а този, който я разположи на север, лесно ще запази и юга. Аз не говоря за частните случаи: механиката често се сблъсква със силата на триенето, която променя или опровергава изводите на теорията; в политиката също така действува силата на триенето.
КНИГА ОСЕМНАДЕСЕТА
ЗА ЗАКОНИТЕ В ТЕХНИТЕ ОТНОШЕНИЯ СПРЯМО ХАРАКТЕРА НА ПОЧВАТА
Глава I
Как характерът на почвата влияе на законите
Доброто качество на обработваемите земи в една страна естествено води до установяване на зависимост. Селяните, които съставят главната част от нейното население, не са така ревниви спрямо своята свобода; те са прекалено заети, прекалено погълнати от своите частни дела. Едно село, което изобилствува с блага, се страхува от грабежи, страхува се от войска. «Кого трябва да считаме за добър гражданин? — е казвал Цицерон на Атик. — Не са ли това търговците или земеделците, които поне не трябва да считаме за противници на монархията, тъй като за тях всички управления са еднакви, стига само те да са спокойни?»
Така че в плодородните страни често се среща управление на единия, монарха, докато в неплодородните — управление на многото, република, като компенсация за лошите условия.
Безплодната почва на Атика е довела до установяване на народно управление, а плодородната на Лакедемон — до възникване на аристократическо. Защото в тия времена Гърция не е желаела управление на единия; желаела е аристократическо управление, което да бъде по-близо до управлението на единия.
Плутарх казва, че «след като в Атина е бил потушен бунтът на Килон, градът се е върнал към старите раздори и се е разделил на толкова партии, колкото видове земя е имало в Атика. Планинците са настоявали с всички сили за народно управление; хората от равнините са искали управление на първенците; а тези, които са живеели край морето, са били за смесено управление.»
Глава
II
Продължение на същата тема
Тия плодородни земи са равнини, където нищо не може да се опази от ръцете на по-силния; затова му се подчиняват; а щом му се подчиняват, духът на свободата вече не може да се върне; благата на селото са залог за вярност. Обаче в планинските страни може да се запази това, което човек има; но се запазва малко. Свободата, т. е. управлението, с което хората разполагат, е единственото благо, което заслужава да бъде пазено там. Следователно то цари повече в планинските и труднодостъпни земи, отколкото в земи, които природата явно е облагодетелствувала.
Планинците запазват едно по-умерено управление, защото те са по-малко изложени на опасността от завоевания. Те лесно се защищават, а трудно биват нападани; набавянето на муниции и продоволствия за водене на война с тях струва много разходи; в тяхната страна тия неща не могат да се набавят. Следователно воденето на война с тях е по-трудно; и е по-опасно да се предприеме война; затова там не е така необходимо създаването на закони за осигуряване безопасността на народа.
Глава III
Кои са страните с най-развито земеделие?
Развитието на земеделието в една страна зависи не от плодородието, а от свободата; ако мислено разделим земята, с удивление ще видим, че по-големи части пустиня има в нейните най-плодородни области и че населението е струпано там, където земята сякаш нищо не дава.
Естествено е един народ да напусне лошата страна, за да търси добрата, а не обратното — да напусне добрата, за да търси лошата. Затова повечето от нашествията се извършват в страни, създадени от природата за щастлив живот; и понеже няма нищо по-близко до опустошението от нашествието в една страна, най-често са били опустошавани най-плодородните страни, докато ужасно бедни страни, като страните на Севера, остават винаги населени поради това, че са почти непригодни за живот.