![Човек без куче [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/2/7/chovek-bez-kuche-bg-download.jpg)
Човек без куче [bg]
- Автор: Нессер Хокан
- Серия: Инспектор Барбароти #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-275-5
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човек без куче [bg]». Краткое содержание книги:
Отпи от кафето и тръсна глава. Преглътна горещата течност, а с нея и буцата, заседнала в гърлото й — бе се превърнало в навик. Загледа се в две млади жени, увлечени в оживен разговор на съседната маса. Замисли се: ако се бе родила десет години по-късно, би могла да е една от тях. Би се спряла на тъмнокосата, защото изглеждаше изключително симпатична и някак безгрижна, с обещаващо бъдеще и без потискащи спомени от миналото.
Само след секунда в главата й отново изникна онзи план.
ПЛАНЪТ. През последните дни той започна да се появява с главни букви и с наклонен шрифт, каквото и да означаваше това. Сякаш в главата й проблясваше светкавица и падаше върху шест кървавочервени букви в курсив.
В началото беше по-различно. При първата си поява планът се промъкна на пръсти като среднощен крадец, който се старае никой да не го усети. После обаче „крадецът“ се окопити и доби кураж да не си тръгва лесно; стоеше упорито пред портите на съзнанието й и искаше да го пусне. Заприлича на кавалер, който я кани на танц, и тя не може да реши да го отпрати ли, или да приеме.
„Нямаш друга алтернатива — повтаряше той. — Аз съм единствената ти възможност за изход. Знаеш го и от теб зависи дали ще го признаеш пред себе си сега или след десет години. Ала рано или късно ще ме вземеш в обятията си. Единствено и само малодушието ти определя времевия отрязък. Твое е решението колко дни още ще го оставиш да те потиска.“
„Убийство… — мислеше тя. — Кавалерът ми намеква да убия Якоб.“
Ала нито една от тези конкретни думи не се материализираха в представите й. Тъкмо обратното — още щом й хрумнеха, избледняваха и се изгубваха в собствената си абсурдност.
Или в мъглата на Кристининия страх…
И все пак ПЛАНЪТ съдържаше точно това. Това и нищо друго.
Сънят обаче не избледняваше. Спохождаше я три-четири нощи в месеца и всеки детайл неизменно стоеше на мястото си. Нищо, абсолютно нищо не се променяше… Якоб влиза в стаята, Хенрик си поема дъх, изплашен до смърт, следват няколко безкрайни секунди на абсолютна тишина и неподвижност… После ръцете на Якоб изтръгват момчето от леглото и го хвърлят безжалостно върху пода. Коляното му затиска гръдния кош на Хенрик. От гърдите на Кристина се изтръгват сподавени писъци. Якоб удря три-четири пъти момчето с юмрук и го хваща за гърлото. Очите на Хенрик ще изскочат от орбитите, въздухът не му стига. Кристина не може да спре мъжа си и само стиска зъби в пълното си безсилие. Накрая Якоб казва: „Готово, мъртъв е.“
После й удря звучна плесница и я заплюва в лицето.
Като на документална филмова лента. Всъщност това не е сън, а автентичен спомен за подробностите от случилото се през онази нощ.
Якоб увива тялото на Хенрик в чаршаф и го пуска в храстите от малкия авариен балкон. После слизат и довличат трупа до колата. Никой не ги вижда. Никой не ги чува. В четири и половин приключват. След това Якоб й удря шамар и я изнасилва. В седем закусват в хотела с Келвин, седнал в детско столче, лакирано в червено. Цяла нощ е спал като заклан. В осем часа напускат Шумлинге.
Якоб погреба тялото сам. Кристина и досега не знаеше къде се намира гробът на Хенрик. Якоб го нямаше цяла нощ. Явно се бе погрижил да не намерят трупа. Или го бе пуснал в морето, или го бе заровил в някоя гора из района на Нюнесхамн: там се ориентираше безпогрешно. Кристина не го попита, а и той не й каза.
Когато Якоб й съобщи правилата за бъдещото им съжителство, тя вече се бе досетила какви ще бъдат.
„Издадеш ли ме, ще те издам и аз.“
Няколко седмици по-късно той допълни:
„Ако ме убиеш, знай, че в завещанието си съм оставил информация за теб.“
„Ако ме убиеш, знай, че в завещанието си съм оставил информация за теб.“
Дълго време тя вярва на тези думи и дори сънува документа, убедена в автентичността му.
Представяше си, че Якоб наистина е отишъл при адвокат и му е подал запечатан плик с надпис „Да се отвори след смъртта ми“ или „Да се отвори, ако умра при неизяснени обстоятелства“.
Сега обаче я заглождиха съмнения. От известно време Кристина започна да подозира, че такъв документ не съществува. Защо Якоб би искал след смъртта му хората да научат, че е убиец? Каква полза би извлякъл той от подобна постмортална слава?
Страшно труден въпрос. Дни и седмици наред Кристина размишлява над него. Появиха се и нови въпросителни. Наистина ли Якоб я ненавиждаше толкова неистово, та да иска да я накаже дори след смъртта си?