Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Брегър! — Мисис Дарви беше ужасена от липсата на всякакъв такт у сина си. — Искаш целият свят да ни сметне за простаци ли?
Брегър само повдигна рамене.
— Исках само да обясня на Коул, че с втората си женитба е направил по-добър избор. Ако не вижда какво съкровище е довел по нашите земи, тогава е просто един проклет глупак!
— Ти я познаваш едва от вчера — припомни Каролайн на брат си.
— Въпреки това би било истинско безобразие, ако Коул се е оженил за Алена само заради някакви си съображения и интереси — продължи Брегър.
Коул ядосан бутна чинията с десерта настрани и се изправи.
— Всемогъщи Боже! — изруга той. — Всичките тези приказки ми дойдоха до гуша! Нахвърлихте се върху мен като лешояди на мърша и оставихте само кокалите.
— Лешояди? — повтори Елеонор Дарви засегната. — И таз добра!
Коул не обърна внимание на нейната забележка.
— Не можете ли да разберете, че съм се оженил последователно за две жени, които случайно се оказаха братовчедки. Може би начинът, по който беше сключен този брак, не е съвсем по вкуса ви. Но това, което ни доведе пред олтара — продължи той, спирайки погледа си върху Алена, — беше просто съдба!
Думите му боднаха остро Алена. Тя не можа да устои на изкушението да върне удара на мъжа си.
— Слушай, янки — каза тя с очарователен южняшки акцент, — ако още веднъж ме сравниш с Роберта, така ще те наредя, та ще имаш чувството, че цялата армия на Южните щати заедно с каруците и мулетата те е прегазила!
При тези шеговити думи тя се усмихваше толкова лъчезарно, че компанията на масата имаше нужда от известно време, за да проумее дълбочината на казаното. Най-после Хорас Бър се изкашля, а Каролайн се изкиска приглушено. Брегър стана и започна да ръкопляска. Когато шумът поутихна, Коул измърмори:
— Моля за извинение, Ал. Не исках да кажа това.
— Ал! — извика Каролайн и почти се задави. — Да не искаш да кажеш, че тя…
Мисис Дарви изпитваше неудобство да постави въпроса, но любопитството й надделя.
— Това същият Ал ли е, който те беше попарил, Коул? — Нейното семейство с дни се беше смяло на тази комична история, а ето че виновницата за всичко това се намираше пред тях.
Коул отново беше седнал и погледът му мрачно се местеше от един на друг.
— Точно така. Тогава Алена се беше преоблякла като момче и се наричаше Ал. Узнах това едва когато вече се бях оженил за Роберта.
Алена погледна усмихнато присъстващите и запита с престорена наивност:
— Коул разправял ли ви е какво се случи в конюшнята? А историята с коритото за вода? Споменавал ли е, че щеше да ме набие, ако не беше се намесила Дулси?
Когато видя, че погледът на Коул все повече и повече предвещаваше буря, усмивката й стана още по-лъчезарна. Но за да го укроти, тя стана от масата и предложи като любезна домакиня:
— Може би дамите ще предпочетат да минем в салона и да оставим господата с техните пури и брендито.
На вратата тя се обърна още веднъж. Очите на Коул я пронизваха, но в тях се четеше и нещо друго освен гняв. Нещо, което Алена не можеше точно да определи. Мистър Бър се надигна пръв и се сбогува. Трябвало рано на другата сутрин да пътува.
— Ще получите колкото е възможно по-скоро вест от мен, Коул — каза той, докато домакинът го придружаваше до вратата. — Бъдете сигурен, че ще направя всичко възможно да разреша проблема, за който говорихме.
Когато Коул се завърна при компанията, лицето му представляваше изкривена от болка гримаса. Той забеляза, че Брегър внимателно го наблюдаваше, и се стегна. Без да каже дума, се отправи към кабинета си.
В салона Алена слушаше бърборенето на мисис Дарви само с половин ухо. Всичките й мисли бяха при Коул. Пронизващият му поглед я беше обезпокоил дълбоко.
Внезапно разговорът на дамите бе прекъснат от трясъка на счупено стъкло и от вбесения глас на Коул.
— По дяволите, човече, чух вече достатъчно!
— Слушай, Коул! — долови се гласът на Брегър.
— Вън! Напусни веднага къщата ми, преди да съм те изхвърлил!
Неприятно изненадани, трите жени бяха млъкнали. Разстроена, Алена се изправи и последва мисис Дарви и дъщеря й до гардеробната. Брегър изскочи от кабинета на Коул със зачервено от гняв лице.
— Ужасен човек — мърмореше той под носа си. Когато забеляза загрижения поглед в очите на Алена, припряно се извини. След това се обърна и напусна къщата, придружен от майка си и сестра си.
Коул наблюдаваше прибързаното тръгване на гостите, подпрян на вратата на кабинета си. Жена му се опита да поиска някакво обяснение за изблика на гняв, но Коул изсумтя презрително и тръшна вратата зад себе си. С високо вдигната глава обидената Алена се изкачи по стълбите. Ако господарят на къщата можеше да размишлява насаме, то и господарката имаше същото право.