Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
В стаята си тя застана пред огледалото и разгледа загрижено отражението си. Знаеше точно какво я мъчи. Онези часове в хотела не й излизаха от главата. Всяко докосване, всяка целувка горяха като огън в паметта й и събуждаха в тялото й дълго потискани желания.
В залата прозвучаха неравномерни стъпки. С напрегнати сетива и разтуптяно сърце Алена се ослушваше. Дали ще дойде, изпълнен с гняв или с нежност, при нея? Или щеше отново да се наведе над леглото й и да я наблюдава как спи?
Стъпките замряха пред стаята й, след това вратата се отвори рязко и Коул прекрачи прага. Устните му бяха стиснати, а очите зачервени. Все още носеше черните панталони. Копринената му риза беше разкопчана до колана. Алена подозираше, че е пиян, но изглежда, добре се контролираше.
Дълго време стояха мълчаливо един срещу друг. Лампата зад Алена пронизваше с лъчите си тънката й нощница и разкриваше пред възхитения поглед на Коул женските й прелести.
— Желаете ли да говорите за нещо с мен, майоре? — запита го тя с треперещ глас.
Коул се опита да избегне темата, която така го глождеше.
— Ти беше красива тази вечер, Алена.
Когато жена му не отговори нищо, той се доближи до гардероба и докосна с върха на бастуна си една фуста. Очевидно износеният вид на дрехата не му харесваше.
— Когато вчера отидохме в полето, имах чувството, че виждам Ал в тези мизерни дрехи.
Алена се направи, че не разбира.
— Това винаги ви е дразнило.
— Но сега, изглежда, Ал е престанал да съществува — измърмори Коул разсеяно.
— Наистина ли мислите така, майоре?
Това обръщение унищожи и последния остатък от самообладанието на Коул.
— По дяволите, Алена! — изрева той с такава сила, че младата жена потрепера. Той дръпна и другата врата на гардероба и гневно посочи съдържанието му. — Там висят куп изящни рокли, а ти се обличаш с парцали!
— Точно така, сър. Дрехите може да са мизерни, но са си мои. Нима тази вечер ви разочаровах? Нима не проявих уважение към гостите?
— Не, разбира се, че не! — махна ядосано с ръка Коул. — Ти правеше чест на дома ми.
— Въпреки това ми се струва, че с нещо съм предизвикала вашето недоволство — продължи Алена успокоена. — През цялата вечер имахте толкова мрачен вид.
— Това беше само заради онзи проклет ласкател, който непрекъснато се усукваше наоколо ти. От първия ден си загуби ума по тебе, но аз нямам намерение да те деля с никого. — Още не довършил думите си, Коул вече знаеше, че се е изтървал като последен глупак. Алена беше скочила и го гледаше, пламнала от гняв.
— Не бива да се безпокоите за това, доктор Лейтимър. Аз не съм жена, която се захласва по всеки мъж!
Ядосана, тя закрачи напред-назад из стаята и попита с хаплива подигравка:
— Що за човек сте вие? Какво ви скимна да поканите хора на вечеря, а след това просто да ги изхвърлите? Вашите маниери като домакин трудно могат да се нарекат безупречни. Държахте се като магаре…
Коул я прекъсна гневно:
— Аз посочих вратата само на Брегър!
— Защо го мразите толкова? Да не би случайно причината да е в това, че за разлика от вас той все още практикува професията си на лекар?
— Доктор, пфу! Този дръвник…
— Достатъчно! — извика Алена, когато забеляза, че мъжът й се готви да продължи с ругатните по адрес на Брегър.
Но Коул не можеше да бъде спрян.
— Ако останеше на него, отдавна да е отрязал проклетия ми крак!
— Казах, престанете! — извика Алена, докарана до границата на самообладанието си. — Пет пари не давам за вашите долни клеветнически излияния. Пълен сте с омраза и злоба!
Коул се засмя цинично.
— Роберта и ти имате повече общи неща, отколкото ти се ще да признаеш. Злоба и омраза! Колко често съм слушал тези думи от нея! Вие сте от един дол дренки с твоята братовчедка.
Гласът на Коул беше прегракнал и почти пресекваше. Жестока борба кипеше в гърдите му. С голяма мъка успяваше да обуздае плътското си желание към Алена. С каква радост би удавил тази отвратителна препирня в страстна прегръдка. Въпреки това той продължи:
— В едно нещо обаче превъзхождаш братовчедка си: тя обещаваше неща, които не можеше да даде, а ти ми отказваш това, което можеш да дадеш.
Чашата преля. Извън себе си от възмущение, Алена пристъпи към Коул.
— Предупредих ви да не ме сравнявате с Роберта, проклет янки!
— Аха, сега играеш ролята на невинна девица, но едва що Роберта си отиде и се яви ти. Да се омотае проклетият янки! Да се примами синята куртка в капана, да се притисне до стената! Колко ти плати тая кучка Роберта, за да прахосаш девствеността си с мен?