Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Сър, бих искала да знам защо ме обиждате така. Доколкото ми е известно, не съм сторила нищо, с което да заслужа подобно оскърбление.
Гейдж сви рамене.
— Очевидно е, че си си помислила най-лошото, Шимейн и вместо да поискаш обяснение, предпочиташ да побегнеш по стъпалата, сякаш фустата ти се е подпалила.
Бузите й поруменяха.
— Стори ми се, че не е препоръчително да се задълбочавам в думите ви, сър. В края на краищата, двамата сме съвсем сами, а аз съм ваша робиня.
— А пък аз съм вдовец, нали така? — насмешливо каза той — Който отчаяно се нуждае от жена.
Червенината по лицето й се сгъсти още повече, когато Шимейн си припомни как й бе разказал за жените от градчето и за мнението им относно нуждите на един вдовец. Тя сведе очи към дървената птичка в ръцете си и промълви тихо:
— Вече ми признахте, че ме желаете, сър. Какво друго бих могла да си помисля, след като сме сами в къщата?
— Казах също, че не бих те насилил, Шимейн — напомни и Гейдж.
Шимейн отново вдигна поглед към усмихнатите му очи. Не знаеше какво да каже.
— Но има нещо, което наистина бих сторил — прошепна той с дрезгав глас.
Тя затаи дъх в очакване да чуе какво е то.
— Вечерта беше толкова прекрасна, че ми се иска да я завършим с една целувка…
— Целувка? — Внезапно я обхвана трепетна възбуда. Сърцето й запулсира лудо. Дали истинските му целувки щяха да бъдат тъй сладки, както онези във въображението й?
Гейдж пристъпи предпазливо напред, сякаш беше ловец, дебнещ плашлива сърна.
— Твърде много ли искам?
Уплашена, че гласът й може да издаде обзелото я вълнение, Шимейн само поклати глава.
— Не се страхуваш, нали?
— Не — успя да промълви тя, треперейки, и вдигна лице в очакване.
Той се усмихна. Шимейн беше толкова невинна, че се налагаше да я предупреди за намеренията си.
— Това няма да бъде просто кратка целувчица, сладка моя, а истинска целувка между мъж и жена.
Шимейн почувства как по изопнатите й до скъсване нерви пробягват огнени светкавици. Макар че сърцето й заплашваше да се пръсне от страх, тя съумя да кимне.
— Разбирам това, господин Торнтън.
Тогава Гейдж я обгърна с ръце и я придърпа към мускулестото си тяло толкова рязко, че дъхът и секна. В първия миг Шимейн вдигна стреснато поглед, но в следващия забрави всичко, защото устните му — сякаш две нажежени железа — се впиха в нейните с безумна страст, принуждавайки ги да се разтворят. Неочакваната му пламенност я уплаши, но в същото време я изпълни с тръпнеща възбуда. Тялото й се изви назад, огънато от тежестта на тази властна, трескава целувка, която я оставяше без дъх и я караше да се чувства някак странно отмаляла. Усещаше как гърдите й се притискат към неговите, усещаше как зърната им се втвърдяват с болезнен копнеж и знаеше, че ако в този момент му хрумне да ги докосне, би изкрещяла от удоволствие. Жадните му устни сякаш изпиваха силите от тялото й и на тяхно място, подобно на разтопена лава, се разливаше огнено желание. Престанала да разсъждава, тя обви ръце около шията му и отвърна на целувката му с неподозирана жар. Тласкан от някаква неудържима сила, малкият й език се плъзна в сладките дълбини на устата му и се сплете с неговия в гореща ласка. Господи, колко се изкушаваше да се поддаде на тази всепоглъщаща страст, да се подчини на властното му желание! Сега, когато бе впримчена в стоманената му прегръдка, когато бе отвърнала тъй охотно на пламенните му целувки, той несъмнено щеше да последва до край мъжките си пориви, да поиска от нея всичко, което можеше да му даде. И какво щеше да стане с нея после? Да се превърне в негова играчка, а след време, когато му омръзне, да бъде изхвърлена като непотребна вещ? Като стара дреха, която става вече единствено за парцал?
Тази идея се стори на Шимейн напълно оскърбителна за достойнството й. Гейдж беше казал, че няма да я насилва значи, от нея зависеше дали да сложи край на тази лудост!
Тя рязко извърна лице, отблъсна господаря си от себе си и отстъпи, залитайки, назад, вперила разширените си от изумление очи в него. Треперещата й ръка неволно се вдигна и докосна устните й, които все още пулсираха болезнено. В погледа му се четеше безумно желание, каквото вероятно гореше и в собствения й поглед. Дори сега Шимейн продължаваше да изпитва копнеж да се поддаде на тази непреодолима сила, която я привличаше като магнит към него. Ала успя да му устои, вкопчвайки се със сетни сили в последните останки от здравия си разум, който й повтаряше, че ако се отдаде на Гейдж Торнтън, ще стори тъкмо онова, което злите езици разпространяваха из целия град. Не, никога нямаше да достави на онези интриганти удоволствието да видят как коремът й натежава.