Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)

Първият е блокирането, едно блокиране на съзнанието, което е спътник на физическото блокиране на онова, върху което работите. Същото, от което се измъчваше Крис. Да речем, някое винтче от страничния капак заяжда — блокирало е. Проверявате в упътването дали няма някаква особена причина това винтче да излиза така трудно, но там е казано само: „Свалете страничния капак“ в оня чудесен стегнат технически стил, от който никога не можеш да научиш това, което искаш. Няма предишна процедура — да предположим, че сте я пропуснали и болтчето затова заяжда.

Ако сте опитен, навярно ще използувате антикорозионна течност или отвертка за удар. Но да допуснем, че не сте опитен, стискате дръжката на отвертката с едни клещи и завъртате здравата — един похват, който ви е носил успех в други случаи, но с който сега ще успеете само да унищожите нареза на главата на винтчето.

Съзнанието ви вече е заето с мисли какво ще направите по-нататък, когато капакът бъде свален, и затова ви е необходимо известно време да проумеете, че тази дразнеща дребна неприятност с разкъсания нарез не е просто дразнеща и дребна. Блокирате. Спирате. Окончателно. Това окончателно ви е възпрепятствувало да поправите мотоциклета.

Не става дума за рядък случай в науката или техниката. Той е най-често срещаният. Чисто блокиране. При традиционното поддържане това е най-лошият при всички случаи, толкова лош, че сте избягвали дори да мислите за него, преди да ви сполети.

Наръчникът вече не ви върши работа. Нито пък научното мислене. Не ви трябват никакви научни експерименти, за да разберете кое не е наред. То е очевидно. Имате нужда от хипотеза как да извадите това повредено винтче оттам, а научният метод не дава подобна хипотеза. Той влиза в действие едва когато самите хипотези се появят.

Това е нулевият момент на съзнанието. Блокаж. Няма отговор. Провал. Край. Случаят е твърде неприятен от емоционална гледна точка. Губите време. Некадърен сте. Не знаете какво правите. Трябва да се срамувате от себе си. Трябваше да закарате машината при техник — професионалист, който знае как да се справя с тия неща.

Нормално е в такъв момент да надделее страхово-яростният синдром и да ви се прииска да избиете този капак със секач, дори да го разбиете с чук. Замисляте се и колкото повече мислите, толкова по-склонен ставате да избутате цялата машина до някой висок мост и да я пуснете оттам. Просто от кожата си можете да излезете, задето един нищожен нарез върху някакво си винтче може така напълно да ви срази.

Изправен сте пред великото неизвестно, празнотата в цялата западна мисъл. Трябват ви някакви идеи, някакви хипотези. Но за жалост традиционният научен метод никога не се е простирал дотам, че да ви каже откъде точно да си вземете повече от тия хипотези. Традиционният научен метод винаги е бил в най-добрия случай петдесет на сто осмисляне на миналото. Това е подходящо, за да разберете къде сте били. Подходящо е за проверка на истинността на онова, което смятате, че знаете, но то не може да ви каже накъде трябва да вървите, освен ако посоката, в която трябва да вървите, не е продължение на онази, която сте следвали в миналото. Творчеството, оригиналността, новаторството, интуицията, въображението — изходът от блокировката, с една дума — това са неща, напълно извън владенията на традиционния научен метод.