Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Факарл се бе втурнал към него и се опитваше да го изправи.
— Притисни крака към пода, господарю Нуда. Ето, така! Нека те подхвана. Точно така. Задръж. Сега можеш да станеш. Успех! Вече сме във вертикално положение!
Нуда… Пирамидата от слуз наклони върха си. Правилно ли бе дочула? Разбира се, че не. Със сигурност дори и най-тъпият магьосник не би бил толкова горделив, толкова безразсъдно смел, толкова тотално невеж, че да покани същество като Нуда у себе си. Естествено, всички знаеха досието му106.
Изглежда не всички. Факарл побутваше извиващото се напред тяло като на някой болен, насърчавайки го с успокоителни думи.
— Само още малко напред, господарю Нуда. Столът те очаква. Опитай се да движиш краката си вместо ръцете. Точно така — справяш се прекрасно.
От увисналата уста на човека се понесе силен глас.
— Кой говори?
— Това съм аз, Факарл.
— А, Факарл! — извика силният глас. — Ти не ме излъга. Точно както каза е! Каква радост изпитвам! Няма болка! Няма принуда! Подушвам човешкия свят и всичките сочни тела, които ме очакват. О, но координацията ми ме дразни. За това не ме подготви.
— Отнема малко време, съвсем малко време — монотонно рече Факарл. — Скоро ще свикнеш.
— Толкова много странни мускули — не разбирам за какво служат! Стави, които се свиват до едно положение и не повече, сухожилия, простиращи се във всички посоки! Глухото бучене на кръвта — колко странно, че е моята собствена! Иска ми се да разкъсам тялото и да я изпия.
— Аз бих потиснал този порив, сър — каза бързо Факарл. — Може да се окаже нецелесъобразно. Не се тревожи, ще има много друга плът, на която да се наслаждаваш. А сега ето: седни на този трон. Почини си малко. — Той отстъпи назад. Ниското, закръглено тяло на Мейкпийс се свлече в златния стол. Главата се люшкаше настрани, крайниците се кривяха. Кити и Мандрейк се свиха на другия край на масата.
— Къде е войската ми, скъпи Факарл? — каза силният глас. — Къде е армията ми, която ми обеща?
Факарл се прокашля.
— В тази стая, сър. И те, като теб, просто… свикват с новото си положение. — Той погледна през рамо. От петимата магьосници трима все още лежаха на пода, един седеше и се хилеше налудничаво, а петият вече беше станал и залиташе напосоки из залата с размахани като вятърна мелница ръце и препъващи се в килимите крака.
— Изглеждат добре — казах. — Един ден може дори да успеят да покорят тази стая.
Факарл бързо се извърна.
— А, да. Бях забравил за теб.
Очите в отпуснатата, кръгла глава се завъртяха сляпо.
— На кого говориш, Факарл?
— На един джин. Не обръщай внимание. Скоро няма да е сред нас.
— Кой джин е това? Той подкрепя ли плана ни?
— Това е Бартимеус, един скептик.
Една ръка се вдигна, направи конвулсивно движение, което явно трябваше да представлява повикване. Силният глас прогърмя.
— Ела тук, джине!
Слузестата пирамида се поколеба, но нямаше какво да се прави. Нямах силата да се противя или да избягам. С енергията на ранен плужек се завлачих към златния стол, оставяйки след себе си неприятна диря. Поклоних се колкото можах по-дълбоко.
— Чест е за мен да срещна дух с такава сила и слава — рекох. — Аз съм просто прашинка във вятъра. И все пак, моята сила е и твоя сила107.
Отпуснатата глава се разтресе. С едно отчаяно извъртане, очите се обърнаха към мен.
— По-висши или по-нисши, всички ние сме деца на Другото място. Нека същността ти процъфтява.
Факарл пристъпи напред.
— Е, аз не бих отишъл чак толкова далеч — рече той. — Бартимеус е непостоянен като лунен лъч и буен като жребец. И освен това е саркастичен. Тъкмо щях да го…
Великият дух махна с малката си пълна ръка по начин, който трябваше да представлява благ жест: тя се извъртя неконтролируемо и пропука масата в средата.
— Бъди по-мек, Факарл. След векове на робство личностите на всички ни са се поизкривили.
— Не знам — каза Факарл със съмнение. — Той е доста изкривен.
— Дори и така да е. Ние не се бием помежду си.
Слузестата пирамида закима енергично.
106
Е, добре де! Ами ето какво. Както може би съм споменавал един-два пъти преди, съществуват пет основни нива на духовете: дяволчета (достойни за порицание), фолиоти (достойни за пренебрежение), джинове (очарователен клас, в който има един или два истински скъпоценни камъни), африти (надценявани) и мариди (ужасно егоцентрични). Над тези нива съществуват по-силни създания със сенчеста природа, които се призовават много рядко или пък само се определят като вид. Нуда беше едно от тях и редките му появи на земята оставяха следи от кръв и нещастия. Само най-гадните режими го призоваваха: асирийците (в битката край Ниневия, когато Нуда погълна хиляда меди), Тимур Жестокия (при плячкосването на Делхи, при което Нуда натрупа главите на затворниците на петнайсетметрова купчина), ацтеките (чест ангажимент за Нуда; накрая той откри двусмислица в призоваването на Монтесума и като компенсация опустоши Теночтитлан и го остави беззащитен срещу испанците). С други думи той беше забележителен индивид, гладен и съвсем не настроен приятелски.
107
Забележете отсъствието на каквито и да било шеги, подигравки или сатирични нотки в тези изречения. Въпреки настоящото неразположение на Нуда, не се съмнявах, че може да ме изпари само с един поглед. Почувствах, че е най-добре да съм учтив.