През дебрите на Балкана

Дадената от мен преценка за здравословното състояние на младия мъж предизвика голяма радост у всички, а също и у него самия. Дори нещо повече, тя му вдъхна сили, защото той бодро скочи и силно стисна ръцете ми, както и тези на родителите си.

Без да каже нито дума, Властан взе едно въже, върза ръцете на ратая си и го отведе. Даде знак на жена си и тя го последва.

Когато след около един час се върнаха, тя носеше голяма, пълна с храна кошница, а мъжът й влачеше към вратата огромна стомна.

— Господарю — каза той, — поради това, че моят враг, станал отново завинаги мой приятел, е беден, не си искал да пиеш от предназначеното за сватбата вино. Но аз съм богат и от моето, което съм извадил специално за вас, можете да пиете.

— Добре, нека бъде така. Но за да ни се услади, ще ни обещаеш, че ще се погрижиш и твоят приятел да забогатее, за да не е необходимо като досега да напряга всички сили, за да преодолее нуждата и мизерията.

— С радост ви го обещавам. В потвърждение на това ти давам ръката си. Винаги, когато сме заедно, с радост ще си спомняме за вас и за тази вечер.

Започна празничната вечеря. Тримата ми приятели мохамедани гледаха как ни се услажда старото вино. Сигурно им течаха лигите. Тогава Халеф ми прошепна:

— Сихди, то изглежда толкова гъсто, а и е било заровено в земята. Значи вече не е вино.

— А какво тогава?

— Сега вече е кръв на земята. А това може да се пие, нали?

— Разбира се!

— Тогава позволи и ние да си налеем. Искаме да сме весели като вас!

Трябва да добавя също, че за сън и дума не можеше да става. А когато на сутринта отново се отправихме на път и долината остана зад гърба ни, дребният хаджия каза:

— Като се върна при Ханех, най-хубавата сред красавиците, ще я науча да прави от вино земна кръв, защото една капка от нея потушава всяка земна скръб. Аллах е велик, а Мохамед е неговият Пророк.