Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
— Жена ми си има любовник. Вече съм почти сигурен. Месеци наред не съм и подозирал, но докато е живеела с мен, тя е спала с този тип. В началото не можех да повярвам, но колкото повече мислех за това, толкова повече се убеждавах. Сега, като се върна назад, виждам най-различни малки издайнически признаци. Тя се прибираше по никое време или трепваше, ако я докоснех. Но аз не ги разчетох. Вярвах й. И през ум не ми е минавало, че има връзка. Не ми е и хрумвало.
— Ау — каза Мая Казахара.
— После един прекрасен ден жена ми излезе от нас и не се прибра. Закусихме заедно. Отиде както обикновено на работа. Носеше само дамската си чанта, взела от химическото чистене една блуза и една пола. Само това. Не се сбогува. Не написа бележка. Нищо. Кумико си отиде. Остави всичките си неща, дрехите, всичко. И вероятно няма да се върне никога тук… при мен. Не и по свое желание. Това поне знам.
— Как мислиш, дали сега Кумико е с другия?
— Не знам — отвърнах аз и поклатих глава. Докато главата ми се движеше бавно във въздуха, аз го почувствах като някаква тежка вода, но без усещането, че ме докосва нещо мокро. — Вероятно са заедно.
— И сега ти, Господин Птицата с пружината, си смазан и заради това си слязъл в кладенеца.
— Разбира се, че бях смазан, когато разбрах какво става. Но съм тук не заради това. Не се крия от действителността. Както вече ти обясних, ми трябваше място, където да бъда сам и да се съсредоточа. Къде и как съм объркал отношенията си с Кумико? Ето какво не мога да разбера. Не твърдя, че дотогава всичко е било идеално. Един мъж и една жена на около двайсет години, със свои си характери, се срещат случайно някъде и решават да заживеят заедно. Няма семейство без проблеми. Но аз си мислех, че като цяло ние се разбираме и с времето дребните проблеми ще се разрешат. А съм грешал. Пропуснал съм нещо важно, вероятно съм направил някаква наистина съществена грешка. Ето за какво съм дошъл да мисля тук.
Мая Казахара не каза нищо. Аз преглътнах.
— Кой знае дали ще го проумееш: когато преди шест години се оженихме, ние двамата се опитвахме да създадем един съвсем нов свят, сякаш строяхме нов дом на празно място. Имахме ясна представа какво искаме. Не ни трябваше някаква скъпа къща, искахме нещо, което да ни подслони, само и само да сме заедно. Не ни трябваха никакви екстри. Нещата се нареждаха от само себе си. Всичко ни изглеждаше толкова просто. Случвало ли ти се е някога да ти се иска да отидеш на съвсем ново място и да станеш съвсем друг човек?
— Разбира се — отвърна Мая Казахара. — Чувствам се така през цялото време.
— Е, това се опитвахме да направим, когато се оженихме. Исках да надскоча себе си, онова, което съм бил дотогава. Същото беше и с Кумико. В онзи наш нов свят се опитвахме да свикнем с новото си „Аз“, което прилягаше повече на онова, което всъщност бяхме. Бяхме убедени, че можем да живеем по начин, който е по-подходящ за онова, което сме.
Мая Казахара като че ли поизмести центъра си на тежест в светлината. Усетих движението й. Явно чакаше да продължа. Но аз нямах какво повече да кажа. Не ми хрумваше нищо. Чувствах се уморен от звука на гласа си в бетоновия тунел на кладенеца.
— Разбираш ли? — попитах аз.
— Да, естествено.
— И какво ще кажеш?
— Е, аз съм още непълнолетна. Не разбирам нищо от бракове. Не знам какво си е мислела жена ти, когато е тръгнала с друг или когато те е напуснала. Но от онова, което ми разказа, подразбирам, че сте грешали още от самото начало. Знаеш ли какво имам предвид, Господин Птицата с пружината? Онова, което току-що ми разказа… Не знам, но май никой не може да стори такова нещо, да си каже: „Я да направя един съвсем нов свят“, или „Я да си направя едно съвсем ново «Аз»!“ Ето какво мисля. Може и да си въобразяваш, че си направил нов свят или ново „Аз“, но старото ти „Аз“ винаги ще си бъде вътре в теб, под повърхността, и ако стане нещо, ще надигне глава и ще извика: „Здрасти!“ Май не го осъзнаваш. Направен си някъде другаде. И дори самата идея да се направиш наново, дори тя е направена другаде. Дори аз знам това, Господин Птицата с пружината. Ти си зрял човек, нали? Толкова ли не го разбираш? Мен ако питаш, това си е голям проблем. И точно заради това си наказан — от най-различни неща: от света, от който си се опитал да се отървеш, от твоето „Аз“, което си се опитал да премахнеш. Разбираш ли какво ти говоря?
Продължих да мълча и да гледам мрака, обвил краката ми. Не знаех какво да кажа.
— Добре, Господин Птицата с пружината — рече тихо момичето. — Продължавай да мислиш. Мисли. Мисли.