Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
— Със сигурност си права — потвърдих аз.
— Всъщност не ми вярваш, нали, Господин Птицата с пружината? Въобразяваш си, че не съм способна на такава жестокост.
— Всъщност не знам — казах аз. — Тук не става въпрос дали ти вярвам, или не ти вярвам. Всичко може да се случи. Възможно е. Ето какво мисля.
— Не ти говоря дали е възможно — рече тя с най-леден тон. — Ей, хрумна ми нещо. Току-що. Направил си си труда да слезеш чак долу, за да мислиш. Защо да не ти помогна да се съсредоточиш още повече върху мислите си?
— Как? — попитах аз.
— Как ли? Ето така — рече тя, след което сложи върху кладенеца и втората половина на капака.
Сега мракът беше пълен.
10.
Мая Казахара за смъртта и еволюцията
Бях се свил в пълния мрак. Единственото, което виждах, беше нищото. И аз бях част от нищото. Затворих очи и заслушах звука на сърцето си, звука на кръвта, която течеше в тялото ми, как белите ми дробове се свиват и издуват като мях, слушах къркоренето на червата си от глад. В непрогледния мрак всяко движение, всяко туптене ми кънтеше в главата. Това беше моето тяло: моята плът. В мрака обаче го чувствах твърде първично и физическо.
Не след дълго съзнателният ми разум започна да се изплъзва и да се отдалечава от физическото ми тяло.
Представих си, че съм птицата с пружината, която се рее из лятното небе, каца някъде на клона на огромно дърво и навива пружината на света. Ако вече наистина нямаше птица с пружина, някой трябваше да поеме задълженията й. Някой трябваше да навива вместо нея пружината на света. В противен случай пружината щеше да се развие и добре настроената система щеше да изскърца и да спре. Но май само аз бях забелязал, че птицата с пружината я няма.
Постарах се да повторя с гърлени звуци писъка й. Нищо не стана. Единственото, което постигнах, беше безсмислен грозен звук, какъвто се чува, когато едно о друго се търкат две безсмислени грозни неща. Само истинската птица с пружината можеше да изпищи както трябва. Само птицата с пружината можеше да навие както трябва пружината на света.
Въпреки това реших като безгласа птица с пружина, която не може да навие пружината на света, да полетя из лятното небе и това се оказа доста лесно. Веднъж извисиш ли се, е достатъчно да разпериш криле под правилен ъгъл, за да уцелиш посоката и височината. Тялото ми в миг усвои това изкуство и с лекота ме запрати да летя където си поискам. Погледнах света през очите на птицата с пружината. Където и да летях, кацах на някой клон и надзъртах през зелените листа към покривите и пътищата. Наблюдавах как хората се движат по земята и правят каквото трябва да се прави в живота. За съжаление обаче не виждах тялото си. Не бях виждал никога птицата с пружината и не знаех как изглежда.
Дълго време — колко ли дълго? — продължих да бъда птицата с пружината. Но това, че съм птицата с пружината, не ме отведе никъде. Беше забавно, разбира се, да летя, но не можех да се забавлявам цял живот. Трябваше да направя нещо тук, в мрака на дъното на кладенеца. Престанах да бъда птицата с пружината и се върнах към това да бъда аз самия.
Мая Казахара дойде да ме посети за втори път в три и нещо. В три и нещо следобед. Когато отвори половината кладенец, отгоре заструи светлина: ослепителният блясък на летния ден. За да предпазя очите си, които вече бяха свикнали с пълния мрак, ги затворих и наведох за малко глава. От самата мисъл за светлината горе очите ми се насълзиха.
— Ей, ти, Господин Птицата с пружината — каза Мая Казахара. — Още ли си жив? Господин Птицата с пружината! Отговори, ако още си жив.
— Жив съм — потвърдих аз.
— Сигурно си гладен.
— Така ми се струва.
— Пак ли само това „така ми се струва“? Значи ще се помъчиш още, докато умреш от глад. Хората не умират толкова лесно от глад, стига да имат вода.
— Може би е така — рекох аз и неувереността в гласа ми проехтя в кладенеца.
Ехото сигурно е усилило намека за каквото и да било, съдържащ се в гласа.
— Знам, че е така — отсече Мая Казахара. — Днес сутринта проверих в библиотеката. Всичко за глада и за жаждата. — Знаеш ли, Господин Птицата с пружината, че някакъв живял двайсет и един дни под земята? По време на революцията в Русия.
— Сериозно ли? — възкликнах аз.