Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Чакай да помисля — каза Уилям. — Сигурно можем да го направим сержант на помощните части, но ми трябва някой друг, и то веднага.
— Тогава Алфред — отвърна Ерик. — Не е толкова умен, стигне ли се до стратегия, тактика и подобни, но знае да се справя с нещата бързо и без излишно суетене.
— Тогава ще стане — каза Уилям и погледна Калис.
Калис кимна.
— Съгласен съм. Стабилен е и ще се справи с това, което предстои.
— Иди му кажи — разпореди се Уилям и Ерик излезе.
— Забравихте да споменете, че получава и баронска титла — каза Грейлок.
Калис се усмихна.
— Да не го объркваме съвсем точно сега.
Уилям въздъхна уморено.
— Ще трябва да се справя с объркването му, когато прочете плановете и разбере каква роля сме му предвидили.
— Виж, в това не се съмнявам — каза Калис. — И се засмя — горчиво и със съжаление.
— Даркмоор! — възкликна Ерик. — Не говорите сериозно! — Но като видя сериозното лице на Уилям, бързо добави: — Милорд.
Уилям му махна да го последва в трапезарията.
— Ще вечеряш с мен. Ще го обсъдим на тиха вечеря.
Щом стигнаха трапезарията, Ерик почувства, че ядът му се е стопил. „Тихата“ вечеря, за която спомена рицар-маршалът, включваше херцог Джеймс, лейди Гамина, техния син лорд Арута и неговите двама сина, Дашел и Джеймс. Ерик почти се изчерви от това, че са го включили към семейството на херцога, и бързо зае място отдясно на Уилям. Щом слугите започнаха да носят храна, магьосникът Пъг влезе през вратата срещу мястото на Ерик. Ерик видя само, че косата и брадата му са късо подстригани, но когато той седна между Уилям и лейди Гамина, забеляза белезите от изгорено по врата и лицето му.
Джими и Даш станаха, както и Арута, Джеймс, и Гамина. Уилям се поколеба за миг и се надигна. Ерик побърза да ги последва.
— Здравей, прадядо — поздрави Даш.
Пъг целуна Гамина по бузата и се ръкува с Джеймс, а после и с Уилям и каза:
— Доволен съм, че всички сме заедно.
Ерик с неочаквана яснота осъзна защо настроението в стаята е толкова сериозно — това като нищо можеше да се окаже последното събиране на семейството на Пъг. Много от тях скоро можеше да не са между живите.
Ерик прошепна на Уилям:
— Ако предпочитате, сър, можем да поговорим за моята задача утре.
Уилям поклати глава.
— Утре призори те искам на хълмовете да огледаш укрепленията на първия ешелон на изток от града. После трябва да се върнеш тук — вдругиден. — Погледна семейството си. — Съжалявам, но нямаме време.
— Преди всичко, имам да ви кажа нещо на всички — каза Пъг.
Уилям се обърна да погледне баща си, също както и Джеймс и Гамина. Пъг продължи:
— Твърде дълго отсъствах от живота ви, и затова трябва да ви помоля за прошка. — Пресегна се и стисна ръцете на Уилям и Гамина. — Искам също да ви кажа, че много се гордея с вас.
Уилям като че ли не знаеше какво да каже. Гамина се усмихна и в очите й се събра влага, щом се наведе и целуна баща си по бузата. Ерик бе видял достатъчно странни неща през последните четири години, за да не го озадачи изражението на жената, която изглеждаше достатъчно стара, за да бъде майка на Пъг, а му беше дъщеря.
Гамина каза нещо на баща си на умствената реч и той се усмихна.
— Жалко, че тя също не е тук.
Уилям промълви:
— Благодаря, татко.
— Не, аз трябва да ви благодаря, че сте такива, каквито сте, и затова, че държите на своята мечта, независимо какво съм мислил, че трябва да правите. Боя се, че на някои неща се уча твърде бавно.
Уилям се усмихна и Ерик долови приликата между бащата и сина. В очите на рицар-маршала блестяха сълзи и Ерик усети, че и неговото гърло се е стегнало. „Тъкмо затова е тази война, за да защитим тези, които обичаме“ — помисли той. Някъде в нощта майка му и единственият човек, за когото мислеше като за баща, седяха на маса в дъното на един хан, и някъде се криеше жената, която обичаше, тръгнала да се събере с майка му и Натан.
Ерик внезапно почувства присъствие в ума си, едно нежно докосване, нищо повече, но разбра, че това е лейди Гамина. Погледна и видя, че тя му се усмихва. Тогава думите влязоха в ума му. „Младата ви съпруга е в безопасност. Сигурна съм.“
Без да му е много ясно как се прави, той опита да заговори. „Моята съпруга.“
Гамина се засмя и Уилям каза:
— Какво има?
— Нашият млад приятел се е оженил след последната ни среща — отвърна херцогинята. Пъг, Уилям, Арута и Гамина поднесоха полагащите се поздравления, а двамата младежи погледнаха крадешком към дядо си.
— Джеймс? — каза Пъг.
Бившето момче крадец сви рамене и се ухили. В поведението му се долавяше нещо от детинската му игривост.