Пленница на короната

Виждам Джордж всеки ден, защото оставаме в Лондон, макар че копнея да си отида у дома в Мидълхам. Но сега не е време за пътуване, а самият Мидълхам е затрупан от снега. Трябва да остана в двора, макар че всеки път, когато вляза в покоите й, кралица Елизабет приема реверанса ми с изражение на явна враждебност, а дъщеря й, принцеса Елизабет, отдръпва роклята си в огледално подражание на баба си, вещицата.

Сега се страхувам от кралицата, и тя го знае. Не знам докъде се простират силите й, или какво би ми сторила. Не знам дали е изиграла някаква роля в смъртта на сестра ми, или това са били само изпълнените със страх фантазии на Изабел, които сега са и мои. И съм сама с тези страхове. Чувствам се ужасно самотна в този весел, красив, кокетлив двор, жужащ от клюки и изпълнен с шепот. Не мога да говоря със съпруга си, който не желае да чува нищо против брат си Едуард, а не смея да ме видят как говоря с Джордж, който ми се закле на единствената ни тайна среща, че ще разобличи убийцата на сестра ми и ще я унищожи — и тогава всички ще узнаят какво може да направи една жена, тласкана от злоба и в съюз с нечисти сили.

Джордж идва в лондонския ни дом, замъка Бейнардс, за да се сбогува с майка си, херцогинята, която заминава за Фодърингей на другия ден. Известно време прекарва затворен с херцогинята в покоите й; той е любимият й син, а враждебността й към кралицата е добре известна. Тя не го упреква, че злослови по адрес на брат си или на кралицата. Тя е жена, видяла много от този свят, и се кълне, че кралицата се е омъжила за Едуард с магия, и че е продължила да използва черни изкуства вече носейки на главата си короната на Англия.

Когато минава през голямата зала, Джордж ме вижда на вратата на собствените ми покои, и пристъпва бързо към мен.

— Надявах се да те видя.

— Радвам се да те видя, братко — влизам обратно в покоите си и той ме следва. Дамите ми се отдръпват встрани и правят реверанс на Джордж — той е красив мъж и аз осъзнавам с болезнено присвиване, че сега е и подходящ за съпруг. Налага се да се подпра с длан на перваза на прозореца, когато си помислям, че може да се наложи да видя друга жена на мястото на Изи. Нейните деца ще тичат при друга жена и ще я наричат «майко». Те са толкова малки, че ще забравят колко ги обичаше Изабел и какво искаше за тях.

— Ричард ми казва, че няма да се ожениш за Мари Бургундска — казвам му тихо.

— Не — казва той. — Но кой, мислиш, ще се ожени за сестрата на шотландския крал? Предложиха шотландската принцеса за мен, но кой, мислиш, е предпочетеният от краля кандидат?

— Не си ли ти? — питам.

Той се изсмива сухо.

— Брат ми реши, че е по-безопасно да ме държи наблизо. Няма да ме изпрати във Фландрия или Шотландия. Шотландската принцеса ще се омъжи не за друг, а за Антъни Удвил.

Сега вече съм зашеметена. Нима братът на кралицата, роден като син на земевладелец, може да си мечтае да се ожени за кралска особа? Нима съществува височина, която тя не би опитала да покори? Трябва ли да приемаме всичко, което семейство Ривърс налагат за себе си?