Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Обвити в своя пашкул от невидимост, Хелън и Лукас гледаха запленени как госпожица Би, тяхната безстрастна, влюбена в логиката учителка по социални науки, като обезумяла рита вратата на едно шкафче с практичните си обувки. Хелън вдигна поглед към Лукас и разбра, че той се бореше с порива да се включи в опустошението. Тя също го чувстваше. Осъзна, че го беше изпитвала цял ден. Затова се беше съгласила за костюма и блестящия грим, и затова беше толкова склонна да пропусне пет учебни часа, вместо само един или два. Прииска й се да направи нещо щуро.
— Не си го и помисляй — прошепна Лукас с присвити очи.
— Какво? — прошепна Хелън в отговор. Прехапа долната си устна, преструвайки се на невинна. — На теб не ти ли се иска да направиш нещо лошо?
— Да, иска ми се — каза той и я придърпа още по-здраво към себе си. Тя почувства как тялото му излъчва топлина, сякаш току-що беше отворила вратата на гореща фурна, и се притисна по-силно към него. Той задържа дъха си и се застави да извърне поглед от нея. — Трябва да се махаме от тук.
Лукас сграбчи Хелън за ръката и я дръпна в спринт. Тя веднага разбра защо. Ако се движеха достатъчно бързо, можеха да останат невидими, докато преминаваха от прикритието си зад „мантията невидимка“ на Лукас до толкова бързо движение, че никой простосмъртен не можеше да ги види. Тръпката от тичането из коридорите на гимназията с бързина, каквато притежаваха само Потомците, беше толкова приятна, че тя едва не запищя от удоволствие.
Щом се озоваха навън, Хелън и Лукас се издигнаха във въздуха и се изстреляха над острова, далече от влиянието на онова, което превръщаше тяхното училище в подобие на клетката на маймуните в зоологическата градина. Докато се носеха високо над океана, Лукас се обърна към нея и я загледа, с полуусмивка на лицето.
— Може би добавянето на криле на онези картини не е било чак толкова лоша идея.
Тя разбра веднага за какво говореше той. Първия път, когато я беше учил да се приземява след летене, тя беше кръжала над него, докато той стоеше на земята. Каза му, че е виждала картина, която е изглеждала точно като тях, само че онзи, който летеше на картината, беше ангел. Той й беше казал, че ангелските криле са измишльотина. Сега не изглеждаше толкова убеден.
На Хелън й се струваше, че бе изминала цяла вечност от деня, в който Лукас я беше научил да лети, но всяка секунда от това съвършено време нахлу обратно в спомените й с пълни подробности. Тя се удиви колко силна все още беше болката.
Хелън реши, че поговорката за „времето, което лекува всички рани“ е пълна глупост и вероятно действаше само при хора с много слаба памет. Времето, което беше прекарала разделена от Лукас, не беше излекувало нищо. Разстоянието само я караше да тъгува за него още повече. Дори няколкото стъпки, които ги деляха в момента, я изпълваха с мъчителна болка. Неспособна да я понесе, Хелън долетя по-близо и се опита да го задържи.
— Лукас, аз… — Хелън протегна ръка, но той се отдръпна рязко от нея с паникьосано изражение на лицето, преди тя да успее да си довърши изречението или да го докосне.
— Изпрати есемес на Орион, съобщи му какво се е случило — каза той с висок, нервен глас. Даде си един миг, за да снижи тона, после продължи: — Той е обикалял доста, видял е много неща. Може би ще знае коя е онази жена или поне с какво си имаме работа.
— Добре. — Хелън непохватно отпусна ръце отстрани до тялото си. Нареди си да не се държи толкова съкрушено, колкото се чувстваше. — Трябва да вървя. Обещах на татко, че ще работя в магазина днес.
— Аз трябва да намеря сестра си, за да се уверя, че всички сме добре — изрече Лукас със стиснати устни. Дори не искаше да я погледне. — Ще кажа на всички какво сме видели в коридора и ще видя дали можем да измислим някаква теория. И, Хелън?
— Да? — отговори тя с тънък глас.
— Нека засега да си мълчим за това с невидимостта. Просто ще кажем, че двамата сме се скрили в суматохата.
— Ами оболите? — попита тя отнесено, опитвайки се да се отдели от него, като се преструваше на много по-спокойна, отколкото се чувстваше. — Отклонявам въпросите на всички за това как съм влязла в Подземния свят снощи, но не мога вечно да залъгвам Касандра. Тя не може да види бъдещето ми точно сега, но рано или късно ще прозре нещо за теб и онези оболи.
— Предполагам, че ще трябва да си призная, че съм ги откраднал — каза той с въздишка. — Но вероятно не бива да казваме на семейството ми как съм ти дал един в леглото снощи.