Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Земя — съгласи се той — и зърно. Има различни култури, които растат под слънца като вашето. Убедени сме, че можете да ядете някои от тях. Възможно е дори да виреят тук по-добре от вашите. Самата храна никога не носи печалба, но семената са друг въпрос.
— Навярно и вие ще имате да ни продадете идеи.
— Не съм сигурен. Вие притежавате невероятна изобретателност.
Сламкарят махна с ръка.
— Благодаря. Но все още не сме създали всичко, което може да се създаде. И ние имаме смотаняшки двигател, но генераторът на силово поле…
— Ако ме застрелят, ще изгубите единствения търговец в тази система.
— Аллах е… Исках да кажа, властите ви наистина ли са решени да запазят своите тайни?
— Възможно е да променят мнението си, когато ви поопознаят. Освен това аз не съм физик — отвърна търговецът.
— Хм. Не изчерпахме въпроса за произведенията на изкуството, Бери. Нашите творци имат свободен достъп до материали и почти никакви ограничения. По принцип търговията с такива стоки между Сламката и Империята ще улесни общуването. Никога не сме се опитвали да насочим изкуството си към извънземен разум.
— В книгите и записите на доктор Харди ще откриете много такива произведения.
— Трябва да ги проучим. — Сламкарят замислено отпи от мръсната си вода. — Стана дума за кафе и вино. Колегите ми забелязали сред вашите учени и офицери… как да се изразя?… дълбок културен интерес към вината.
— Да. Произход, възраст, марки, издръжливост при слаба гравитация, видове вина, които вървят със съответните храни. — Бери сбърчи лице. — Нищо не разбирам от вина. Струва ми се досадно и прекалено скъпо някой от корабите ми да се движи с постоянно ускорение, само за да не се утаи виното. Защо просто не го центрофугират?
— Ами кафето? Всички пият кафе. Кафето зависи от произхода, почвата, климата, начина на печене. Видях запасите ви.
— На борда на „Макартър“ имам много повече. Да… любителите на кафе също са различни. Културни особености. На свят с американски произход като Плоскост не обичат мазното кафе, предпочитано на Нови Париж, а левантинското им се струва прекалено сладко и силно.
— Ясно.
— Чували ли сте за „Синята планина“ от Ямайка? Този вид расте на самата Земя. Ямайка е голям остров, който не е бил бомбардиран, и мутациите са били изкоренявани през вековете след разпадането на Кодоминиума. Не се продава. Военни кораби го превозват до имперския дворец на Спарта.
— Какво е на вкус?
— Както ви казах, то е запазено за двореца… — Бери се поколеба. — Добре. Достатъчно ме познавате. Никога повече няма да платя толкова много, но не съжалявам.
— Флотът ви подценява, защото не разбирате от вина. — Сламкарят очевидно не се шегуваше. Безизразното му лице бе типично търговско. Също като на Бери. — Много глупаво от тяхна страна, разбира се. Ако знаеха колко много неща могат да се научат за кафето…
— Какво предлагате?
— Обяснете им за кафето. Използвайте собствените си запаси.
— Но офицерите на крайцера ще ги стопят за по-малко от седмица!
— По този начин ще им докажете близостта между вашата и тяхната култура. Или тази идея не ви допада? Не, Бери, не ви чета мислите. Вие не обичате флота и сте склонен да подчертавате разликите помежду ви. Навярно и те разсъждават по същия начин.
— „Не ви чета мислите!“ — Търговецът овладя надигналата се в гърдите му ярост — и изведнъж го осени. Знаеше защо извънземният постоянно повтаря тези думи. За да го изкарва от равновесие. По време на търгуване.
Той широко се усмихна.
— Една седмица си струва добрата воля. Е, когато се върнем в орбита, ще последвам съвета ви. Аллах знае, че имат много да учат за кафето. Може би дори ще успея да им покажа как да използват кафеварките си.
28. На кафе
Род и Сали седяха сами в капитанската наблюдателна каюта. Екраните на интеркома бяха изключени и лампичките на статусния пулт над бюрото на Блейн светеха в зелено. Род протегна дългите си крака и отпи от чашата си.
— Знаеш ли, откакто напуснахме Нова Каледония, за първи път оставаме насаме. Приятно е.
Тя неуверено се усмихна.
— Но нямаме много време… сламкарите ни очакват и трябва да продиктувам… Още колко можем да останем в системата, Род?
Блейн сви рамене.
— Зависи от адмирала. Вицекрал Мерил нареди да се върнем колкото може по-скоро, но доктор Хорват иска да научи повече. Аз също. Сали, все още не можем да отговорим на основния въпрос! Не знаем дали сламкарите представляват опасност за Империята.