Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
— Слуги на Дахун… — поде мъжът.
— Проклятие! — възкликна Амиранта.
— Какво има? — попита Миранда.
— Дахун е демонски принц — обясни Сандрина.
— Един от капитаните на Маарг — поясни Амиранта. — Ако съм разбрал правилно всичко, което научих през последните дни. — Посочи мъжа в червено. — Но дори и да не бях, познавам този човек и знам, че всяко негово дело е много, много зло.
— Кой е той?
— Това — рече Амиранта — е моят брат Беласко.
— Наистина изглежда много зъл — потвърди Сандрина. — А и да ти кажа, приличате си като две капки вода.
Миранда я изгледа навъсено, но после осъзна, че това е единственият начин за младата жена да овладее страха. Миранда не можеше да се похвали с опита на Сандрина и Амиранта с демони, но през живота си се беше сблъсквала с достатъчно черна магия, за да предусети, че сцената пред тях ще е ужасяваща.
— След четири нощи — провикна се Беласко — ще можем да посрещнем нашия господар и да се заемам с преобразяването на този свят в негово царство, а ние, неговите богопомазани слуги, ще сме първите му избраници, властващи заедно с него.
— Първите, които ще бъдат изядени, най-вероятно — промърмори Брандос.
— Някои ме обвиняват, че се възползвам от слабостта на доверчивите, но аз им вземам само златото, не и живота — рече Амиранта.
— По тази твоя логика — прошепна ядно Сандрина — Лимс-Крагма не е нищо повече от досадна дървеница.
— Имаме четири нощи, за да измислим какво да предприемем — припомни им Миранда.
— Не — възрази Амиранта. — Само докато се свести часовоят.
— Той ще знае ли, че е бил повален от магия? — попита Сандрина.
— По-скоро ще се чувства като махмурлия след тридневен запой — отвърна Миранда.
— Какво пък — каза Брандос, — можем да довършим работата, като го бутнем в някоя пропаст, сякаш се е подхлъзнал и е паднал.
— Те сигурно имат следотърсачи и ще разберат, че сме били тук — каза Сандрина.
— Ако имаше някакъв начин да убедим нещастника, че просто се е унесъл в дълбок сън… — въздъхна Миранда.
— Всъщност има — рече Амиранта. — Елате, трябва да побързаме.
Върнаха се до мястото, където лежеше в несвяст часовоят, и Амиранта ги предупреди:
— Само тихо. Можеш ли да събудиш часовоя, когато ти кажа?
— Мисля, че да — отвърна Миранда, — но защо?
— Просто го направи, щом ти кажа. А сега елате да се скрием.
Отдалечиха се на двайсетина крачки и Амиранта извади някакъв кристал, стисна го и произнесе някакво заклинание. Изведнъж над земята се вдигна облак черен задушлив дим.
От облака се показа висока жена с изумителна външност, съвсем гола.
Призованият демон се огледа с големите си красиви кафяви очи. Миранда бе принудена да признае, че е олицетворение на мъжките мечти: дълги крака, заоблени бедра, плосък корем, щръкнали гърди и гладка кожа. Дългата кестенява коса на голата жена се спускаше до кръста, чертите й бяха безупречни. Пълните й устни се разтвориха в ослепителна щастлива усмивка и тя произнесе:
— Господарю! Обичам те!
— Дартея? — Сандрина повдигна учудено вежди. — Амиранта, мислиш ли, че сега е най-подходящият момент? — Намръщи се и бузите й почервеняха от гняв.
— Млъквай! — скастри я Амиранта, вдигна ръка и заговори на демона:
— Не сега. Имам задача за теб. — Хвана красивата гола жена за ръка и посочи лежащия часовой. После й зашепна нещо, а накрая попита: — Запомни ли?
— Да, господарю — отвърна красавицата и приближи с леки стъпки лежащия мъж.
— Щом стигне до него, събуди го — нареди чародеят.
Щом демоницата коленичи до поваления часовой, Миранда протегна ръка и от устните на часовоя се отрони стон. Амиранта размаха ръка на другите да се скрият и той също се притаи в шубрака.
— О, бедничкият ми — зашепна Дартея на надигащия се воин. — Толкова съжалявам. Не исках да те стресна. Много лошо ли се удари, когато падна? Чакай да ти помогна.
И подаде ръка на объркания воин, за да му помогне да стане. Амиранта каза някаква кратка фраза и в същия миг Дартея изчезна.
Премигващият се заоглежда, после се изправи и разтърка тила си.
— Това беше доста интересно — каза Миранда.
Брандос се засмя тихичко.
— Сега вече е сигурен, че се е подхлъзнал и си е ударил главата, защото кой човек със здрав разсъдък ще повярва, че е бил изненадан от гола красавица в мрака? Ако пък се опита да разкаже на другите за случилото се, ще стане обект на подигравките им.