Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
В Свещената гора Томас бе показал известна сдържаност, но сега, докато слизаше от дракона, не направи опит да прикрие способностите си. Напротив, прибягна до мистичното изкуство, за да освободи с пълна мощ аурата на валхеру. Макар че Гуламендис бе запознат донякъде с тази негова страна, а Ларомендис бе пътувал с Властелина на дракони, и двамата бяха поразени.
Същото важеше с двойна сила за членовете на Събора. Някои от тях паднаха на колене, други нададоха вопли или се разплакаха. Някои трепереха като парализирани, неспособни да помръднат. Само лорд-регентът и двама от неговите старши заместници запазиха присъствие на духа.
Томас закрачи към тях. Излъчваше мощ с всяка крачка. Беше положил десница на дръжката на меча. Носеше златна броня с шлем във вид на дракон, чиито разперени криле закриваха скулите. Нагръдникът и щитът му бяха бели, с инкрустирани върху тях златисти дракони, движенията му бяха леки и грациозни.
Той бе едновременно красив и страховит — истинска възродена легенда. За един кратък миг присъщата на таределите арогантност се изпари пред величественото могъщество, излъчвано от Томас в образа на валхеру.
Той застана през лорд-регента и каза:
— Милорд.
И зачака.
— Как да се обръщам към вас? — попита лорд-регентът почти шепнешком.
Томас се усмихна и сякаш от небето се вдигна тъмен облак.
— Името ми е Томас. И преди между нас да бъде казано нещо повече, трябва да споделя с теб това: в далечни времена, когато на небесата бушувала война, носителят на тази броня, който яздел дракон като моя приятел Сардуна, възвестил, че всички, които някога са служили вярно, всички едели, вече са свободни същества. — И продължи с едва забележима усмивка: — Твоите предци са напуснали този свят, преди да ги застигне тази вест, затова сега ти казвам: вие сте свободни. Нека на всички бъде ясно, че не предявявам никакви претенции към вас, нито вие сте длъжни да ми служите, понеже нося тази броня и мантия. Дойдох тук с надежда за приятелство, по заръка на моята съпруга, кралица Агларана, която ви посреща с добре дошли в древния ви дом и желае между нас да има само дружба и мир.
Настъпи тишина. И в тишината лорд-регентът каза:
— Справедливи слова… Томас. Добре си дошъл.
След като приключиха с представянето, тръгнаха към залата на Събора, където Томас искаше да обсъдят два въпроса: възможността Демонският легион да последва таределите на Мидкемия и съюза с настоящите жители на този свят.
Тандареи се приближи към двамата братя и каза малко припряно:
— Добре се справихте. Сега ще отида да се опитам да успокоя духовете.
— Смяташ ли, че има опасност? — попита Гуламендис.
— Предвид присъствието на лорд Томас мисля, че всичко ще е наред. Поне докато си тръгне. Той е доста… впечатляващ. — Погледна след отдалечаващия се окован в сребристозлатна броня гръб и фигурата, която, макар и по-дребна от всички елфи, изглеждаше по-величествена от тях. — Всъщност е изумителен. Сега имам работа, но преди да тръгна, искам да ви уверя, че обвиненията, които бяха повдигнати срещу вас, вече са снети. — Посочи на север и добави: — Изберете си къща. Горе на хълма има един магистрат, който ще ви зададе цял куп глупави въпроси, затова му покажете това. — И им даде писмо с печата на лорд-регента.
Докато магът учен се отдалечаваше след лорд-регента и неговия гост, Гуламендис каза на брат си:
— Доста внушителна поява.
— Очаквах да е точно такава — отвърна брат му.
— Как се справи?
— Ела. Ще ти разкажа, докато вървим. — Тръгнаха и докато вървяха, Ларомендис продължи: — Успях да напусна битката за Тарендамар още в началото и се смесих с група бежанци, с които минах през портала. Не носех униформа, а тези, които биха могли да ме познаят, вече не бяха сред живите. Беше ми наредено да мина през портала „колкото се може по-бързо“. Имаше ли смисъл да възразявам?
— Не си се преобличал като старица, нали? — попита със суха усмивка Укротителят на демони.
— Не, кълна се, че не използвах илюзия. Дори не се наложи да споря с него. — Той се засмя. — Разбира се, нямах никакво желание да влизам в спорове.
— А битката?
— Приключи. Остава само да затворят портала. — Погледна нагоре към хълма, където продължаваха да пристигат бежанци. — Скоро ще го разрушат и който остане от другата страна, ще умре.