Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
— По-скоро ще си мълчи — изсумтя Сандрина.
— Спечели ни три нощи — каза Миранда. — Сега какво?
— Връщаме се на четвъртата нощ, за да проверим колко магия ще ни е необходима, за да попречим на предстоящото призоваване.
— Можем да ти осигурим толкова магия, колкото ти е нужна.
— Не се и съмнявам — заяви чародеят. — Но бих искал да се уверя в това, без някой от нас да изгуби главата си.
— Винаги има риск — посочи Миранда.
— Да идем някъде да го обсъдим — предложи Амиранта.
— Улови го за ръката — нареди Миранда на Брандос и той я послуша. Тя се пресегна, стисна ръцете на Сандрина и Амиранта и изведнъж се озоваха в градината на Острова на магьосника.
— Ще ми се да се науча и аз да го правя — промърмори Амиранта.
— Отнема години — рече Миранда.
— Готов съм да ги жертвам — усмихна се той.
— Ако въобще оцелеем толкова дълго. Но първо искам да помислиш какво ще ни е необходимо, за да се справим с текущия проблем. Бих могла да прехвърля още няколко души там. Ако Магнус беше тук — въздъхна тя, — можехме да пратим дори десетина. А ако беше и Пъг, изобщо нямаше да се притеснявам.
— Освен магията — посочи Брандос — там имаше и много хора с оръжия, готови да ги използват. Достатъчно време съм прекарвал с магьосници и знам, че докато плетеш заклинание, нямаш време да се разправяш с някой, който е решил да ти отсече главата.
— Трябват ни два плана — каза Миранда. — Един, ако ще го правим сами, и втори, в случай че Пъг и Магнус се върнат.
— Няма ли тук други, които биха могли да заменят мъжа ти и сина ти? — попита Амиранта.
— Всички магьосници, които биха могли да ни помогнат в подобна битка, или са мъртви, или са на Нови Келеуан. Повечето от учениците тук никога не са подушвали сражение. — Помисли за миг и добави: — Сандрина, колко от свещениците-магьосници в твоя орден биха могли да се справят с демони?
— Неколцина, Учила съм заклинания за прогонване, както и повечето от тях. Това е част от подготовката.
Амиранта кимна и каза:
— Ако тя има недостатък, той е, че първо прибягва до боздугана си, но иначе е способна да прогони някой дребен демон. Виждал съм я.
Сандрина се намръщи. Не знаеше дали я хвалят, или й се подиграват.
— Значи идваш с нас — заяви Миранда.
— Не бих пропуснала забавлението — отвърна Сандрина.
— Починете си и хапнете, ако сте гладни — каза Миранда. — Аз имам да обмисля някои неща.
И излезе забързано от градината, а Брандос рече:
— Хъм, идеята с храната не е лоша. Идваш ли?
— След миг — отвърна Амиранта.
Брандос го погледна, после погледна младата жена, кимна и си тръгна.
— Какво има? — попита Сандрина.
Амиранта си пое дълбоко дъх.
— Не зная какво ще се случи след четири дни, но съм сигурен, че няма да се съгласиш, ако те помоля да не идваш.
— Защо въобще ще се опитваш? — попита тя.
— Давам си сметка, че нещата между нас свършиха зле…
— Нямаше нищо „между нас“ — прекъсна го тя. — Прекарахме известно време заедно и ти ме прилъга да споделя с теб леглото ти.
— Всъщност леглото беше твоето — уточни Амиранта. — И никога не съм те лъгал. Просто не ти казах цялата истина.
— Правилно уточнение, но смятам, че сега имаме по-важни въпроси за обсъждане. — Той кимна. — Защо искаш да ме убедиш да не идвам?
— Ти си най-способната жена, която познавам — рече Амиранта, — но имаш навика да се хвърляш с главата напред, без да помислиш.
— Аз съм Непреклонен рицар — припомни му тя.
— Факт, който неведнъж съм осъзнавал болезнено. Но понякога ми се струва, че подценяваш рисковете. Виж, така и не ми разказа какво си преживяла, преди да се срещнем отново, но съм те виждал и в по-добра форма. За малко да загинеш в това последно приключение, нали?
— Благодарна съм ти за проявената загриженост, но е твърде късно. — Тя забоде пръст в гърдите му. Носеше метална ръкавица и той неволно потрепна. — Амиранта, бях лека жена и нито един мъж не прояви към мен състрадателност, докато не срещнах брат Матиас. А след това открих новото си призвание. Но дори тогава мъжете продължаваха да ме гледат със сладострастие или омраза. После се появи ти, с твоя проклет чар и забавни разкази, и ме накара да си мисля, че си някой, който най-сетне е успял да надзърне под повърхността… — Пое си дъх, за да се успокои, и продължи: — Мога да се изправя срещу твоите демони, Амиранта. Мога да се изправя срещу цяла стая главорези. Но не мога да понасям лъжите ти. — Понечи да си тръгне, сетне добави: — А, и още нещо. Доста добре си поработил върху външния вид на Дартея. Макар че копитата и рогата й придаваха известна екзотичност.