Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
— А ние сме само сянка на предишно могъщество. Да, това ми е добре познато — рече магът учен.
— Сред тях има един, казва се Пъг, който вероятно е сред най-могъщите магьосници, които съм срещал. — Сниши глас. — Та той твърди, че бил на един свят, на който имало демонски портал. И че се е върнал оттам.
— Ако това е истина… — почна смаяно Тандареи.
— Мисля, че е. Той може да докаже, че никой от таределите не е виновен за нашествието на демоните. Само по волята на злия случай сме се натъкнали на Демонския легион. И нещо повече, той твърди, че може да затвори напълно този портал.
— Изумително — промълви магът учен.
Гуламендис продължи:
— При последния ни разговор не бях сигурен какво да мисля за твоите коментари, но сега, след като бях сред хората, срещнах се с нашите далечни роднини и дори се запознах с джудже, смятам, че нищо в миналото ни не би могло да ни подготви за този свят. Той е толкова различен и поражда много въпроси, чиито отговори може да не ни се понравят. И същевременно това е една земя на нови възможности и може би на възход, за какъвто не сме и мечтали.
— А какво смяташ за тази кралица?
— Мисля, че е чистокръвна. Мисля, че твърденията за това са достоверни. Ти би могъл да отсъдиш по-добре, но в нея има нещо, което внушава… Не, което кара сърцето и умът ти да пеят. Да видят Звездите в тяхното пълно великолепие, да те накарат да си представиш какво е било тук, на Родния свят, когато той е бил млад. — Въздъхна дълбоко. — Нашите сънародници в Елвандар наистина живеят в единение със земята под краката им — нещо, което ние по някакъв начин сме изгубили.
— Обитателите на Елвандар приличат много повече на нашите предци, отколкото който и да било от нас — заговори магът учен. — В древните времена сме определили най-добрите от тях за наши предводители, донякъде за да се опълчим на… Древните, но също и за да ги почетем, заради връзката им с магията на този свят. Те са градинарите на свещената горичка, пазителите на Звездите. Дори някои от избягалите по-късно елдари са се прекланяли пред тях. — Той допи виното. — Избрали са да останат тук, защото не са искали да се откажат от отговорността да се грижат за свещените дървета. Радвам се, че все още стъпват по тази земя. — Изправи се и продължи: — Прехванах едно съобщение, че идваш от хълмовете, и реших, че ще имаме време за този кратък разговор, преди да се изправиш пред лорд-регента. Но май се забавихме твърде много. Има ли нещо, което би искал да ми кажеш, преди да видиш нашия лорд и господар?
Гуламендис също стана. Все още се колебаеше дали в лицето на Тандареи има съюзник, или магът учен гледа на него като на полезен инструмент и дори оръжие. Реши да остави на времето да отговори на този въпрос.
— Само едно. Съпругът на кралицата ще дойде тук след три дни, за да говори с лорд-регента.
Лицето на Тандареи се изопна.
— Ще предяви ли някакви претенции към нас?
— Кралицата не настоява да се признаваме за нейни поданици. Тя ще потвърди, че сме свободен народ. Има обаче нещо друго.
— Какво?
— Съпругът й носи бронята на Древните.
На лицето на Тандареи се изписа изненада.
— Това е странно и обезпокоително. Копие или оригинал?
— По-скоро оригинал — отвърна Укротителят на демони наслаждаваше се тайно на смущението на мага учен. Макар да му се доверяваше, това не означаваше, че го харесва.
— Има ли още? — попита Тандареи и присви очи.
— Съпругът й се казва Томас и е Боен вожд на Елвандар. Той е валхеру.
Тандареи беше потресен.
— Нима е възможно? — прошепна. — Ако Древните все още властват тук, щяхме да бъдем посрещнати с огън и меч! Хора, джуджета, таласъми и всички останали щяха да бъдат изтребени.
— Има много неща, които изискват обяснение — рече Гуламендис. — Той е и валхеру, и човек и аз знам само част от историята, но когато се появи тук, ще се убедиш без съмнение, че е Властелин на дракони.
— И идва тук като емисар?
— Да — отвърна Гуламендис. — Бих искал да запазиш тази част от доклада за по-късно, защото не зная как ще реагира, ако бъде посрещнат с магия и огън.
Тандареи си пое дълбоко дъх, после се разсмя.
— По поведението ти съдя, че не би трябвало да се безпокоя, макар че ще са ми необходими още доводи, за да се успокоя напълно. И все пак вероятно си заслужава риска да ме посече някой от личната охрана на регента, само и само да зърна лицето му, когато се появи съпругът на кралицата.
— Не и за мен обаче. Защото ако не му го кажеш, ще му кажа аз. Ако не за друго, защото в ръцете му е животът на брат ми.
— Чудя се какво ли е станало с него?