Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
И без да каже нищо повече, се обърна и си тръгна, а чародеят остана сам в градината. Неведнъж се бе възползвал от щедростта на жените, с които го бе срещала съдбата, и най-често те му бяха плащали с единствената валута, която притежаваха: телата си. Но когато наближи деветдесетте, срещна една жена, която на младини бе негова любовница. Сега бе старица, привикнала да седи край огъня и да плете, докато дъщерите й работеха из фермата. Не го позна, когато я помоли за чаша вода. И докато я разглеждаше, той си помисли, че вероятно ще си е същият, когато внучките й порастат и на свой ред имат внучки. В този момент доскорошната му страст към другия пол сякаш позагасна. Единствената жена, на която бе държал след онази среща, бе Саманта, но само защото бе направила Брандос щастлив.
Чувствата му към Брандос все още бяха загадка за него, може би защото виждаше в него сина, когото никога нямаше да има. Откакто бяха заедно, хората често смятаха, че воинът е по-възрастният от двамата, а Амиранта знаеше, че ще дойде ден, в който неговият партньор и приятел ще загине в битка или ще заживее тихо, лишено от премеждия съществуване в дома си, в компанията на любимата си Саманта, докато тя плете и се грижи за внуците им.
Въздъхна. Сандрина за пореден път бе всяла в душата му смут. Имаше нещо в нея, което го тревожеше, нещо, което го караше да жадува да му прости за онова, което се бе случило преди години. Поклати раздразнено глава и тръгна да търси Брандос.
Докато разговаряше с лорд-регента за предстоящото посещение на Томас, Гуламендис си даваше сметка, че животът му виси на косъм. От първия миг бе ясно, че лорд-регентът и членовете на Събора са готови да обявят война на своите далечни роднини от север. Гуламендис си даваше сметка и че членовете на Събора, подбирани лично от лорд-регента, са му предани и ще застанат на негова страна каквото и решение да вземе.
Дори Тандареи не би си позволил повече от лек намек, защото знаеше, че лорд-регентът е склонен към изблици на немотивиран гняв. Тандареи все още не бе обявен за първи сред маговете учени, но се говореше, че кандидатурата му е най-вероятната, и Гуламендис бе сигурен, че ако въпросът опре до избор между това да подкрепи него или да задоволи собствените си амбиции, Тандареи тутакси ще го зареже.
Бавно, стъпка по стъпка, Гуламендис разказа за пътуването си, за това, че не бе успял да открие източника на демонското присъствие, за пътешествието си до Далечния бряг, за разговора с кралицата и нейния съпруг. Реши засега да запази в тайна посещението на Острова на магьосника, преди да е сигурен, че следващите думи няма да му костват главата.
— Кралицата праща своя съпруг след два дни, за да се срещне с вас, милорд.
— Своят съпруг? — попита лорд-регентът. — Няма ли крал?
— Нейният крал е отпътувал преди много години за Благословения остров, а вторият й съпруг е абдикирал от трона в полза на сина си. Принц Калин ще управлява Елвандар след майка си.
— Странно — каза лорд-регентът. — Смятах, че всеки елф би жадувал да властва в Елвандар.
Гуламендис разбираше какво си мисли лорд-регентът. Че ако успее по някакъв начин да се отърве от този съпруг, той ще е естественият претендент за ръката на кралицата, след като, разбира се, изтече траурният период. От доста време Гуламендис осъзнаваше, че продължителната война, неволите и грижите са оказали тежко въздействие върху съзнанието на лорд-регента. А след като се срещна с кралицата на елфите, Томас, Пъг и останалите, вече бе сигурен: лорд-регентът бе неспособен да управлява, може би дори бе изгубил здравия си разсъдък.
Шегите, които си бяха разменяли с брат му, тяхната тайна кореспонденция, всичко това сега изглеждаше съвсем невинно — само предателство щеше да спаси таределите. Гуламендис не бе надарен с благородството и силата на духа, които бе видял в Томас, за когото бе уверен, че е готов да даде живота си, за да защити Елвандар, но в този момент, ако имаше възможност да сложи край на мъките на своите сънародници и да убие лорд-регента, щеше да го стори.
Ала бариерите вече бяха разположени и защитните заклинания срещу появата на Демонския легион щяха да са също толкова ефективни и срещу магичната атака на Гуламендис. Може би някой от човешките магьосници би могъл да превърне тази зала в огнен кладенец, преди пазачите на регента да реагират, но Гуламендис знаеше, че ще се прости с живота си още щом подхване заклинанието за призоваване.
Така че той събра кураж и произнесе тихо следващите думи:
— Милорд, той не е елф.
Лорд-регентът премигна объркано.
— Какво?
— Казах, че съпругът на кралицата не е елф.