Връхлита страховит легион

Изкачи се по широкото стълбище към главния вход, като кимаше на поставените часовои. Лорд-регентът вече проявяваше своята склонност към помпозност и ритуали, защото тези войници бяха сред най-елитните и биха могли да останат на Андкардия, където да печелят скъпоценно време, докато сънародниците му се прехвърлят на Мидкемия.

Но като приближи входа, забеляза, че някои от почетните гвардейци наскоро са участвали в сражение: имаха превръзки под туниките и бяха явно изтощени. Със свито сърце си даде сметка, че това вещае края на битката за Андкардия. Тези воини бяха наградени за своята доблестна служба с включването им в личната гвардия на регента.

Щом влезе и пристъпи на мраморния под, някой отляво го повика. Беше Тандареи.

— Добра среща, Гуламендис.

— Добра и на теб — отвърна Гуламендис.

Магът учен заговори тихо:

— Преди да се срещнеш с лорд-регента, искаш ли нещо освежително?

Гуламендис знаеше, че това не е само проява на любезност, така че го последва в един малък апартамент, от който се виждаше централният площад. Тандареи му махна да идат до прозореца.

Укротителят на демони погледна надолу и видя, че там е в ход конструирането на съоръжение със скеле от златист метал, върху което бяха положени масивни сфери от шлифован камък и зъбчати колела, а над всичко това бе монтиран величествен кристал.

— Слънчева кула — каза Тандареи. — Нашият водач реши да впрегне слънцето, за да осигури енергия за защита на новия ни град.

— Смъртосеещите кули?

— Значи си ги забелязал.

— Не е трудно да ги пропуснеш, стига да вдигнеш глава. Виждал съм ги отблизо и преди, по време на битката за Антария, и не са от нещата, които бих забравил.

— Вярвам ти. Нямам желание да виждам как се използват.

— Дадоха ли име на града?

— Не, но всички го наричат Е'бар, така че предполагам, че ще е това. Кажи ми какво откри.

Гуламендис седна, докато магът наливаше вино. Отпи и си помисли, че вкусът е като на това, което му бе предложил Пъг на своя остров.

— Много е добро.

— Тукашно е — каза магът. — Пратихме конен отряд на изток и донесоха богата плячка.

— Нападнали сте местните?

— Едно малко градче. Постарахме се да изглежда така, сякаш са се завърнали моределите. Войниците носеха тъмни наметала. Дори са се постарали да оставят фалшиви следи, водещи в друга посока.

Гуламендис си помисли за това, което бе видял, и как брат му е бил засечен и наблюдаван от един наталски рейнджър, и каза:

— Тандареи, не бива да подценяваме хората. Сред тях има доста способни и тези лъжливи следи няма да ни прикриват дълго. А и магьосниците им не са нещо, с което да не се съобразяваме.

— Зная — отвърна Тандареи. — Настоях за максимална предпазливост и въздържание и за малко да изгубя мястото си в Събора на регента.