Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Гуламендис се облегна на меките възглавници и въздъхна.
— Ще е доста трудно да убедим тези хора да ни вярват, да се съюзят с нас срещу Демонския легион и същевременно да не плячкосваме градовете и селата им.
— Лорд-регентът не се интересува от съюзници. По-скоро от поданици. — Тандареи погледна към прозореца и добави: — Завладян е от идеята да създаде нов дом за нашия народ и не желае да чуе нищо друго. Сигурен съм, че замисля да настъпи срещу нашите съседи веднага щом приключи с подготовката.
— Трябва да докладвам час по-скоро на лорд-регента — заяви Гуламендис. — Но преди това ще ти кажа какво открих. — Набързо, ала с нужните подробности, Гуламендис разказа за случилото се при кралицата и после на острова на магьосника. Пропусна само един детайл, и той бе за Томас, но не искаше да отклоняват посоката точно сега. Знаеше какво вълнение ще предизвика новината, че в Елвандар живее валхеру.
Магът го слушаше мълчаливо и когато Гуламендис приключи, премина към въпросите. С това разговорът им се удължи с още половин час и накрая Тандареи заяви:
— Изглеждат ми доста впечатляващ народ.
— Съжалявам само, че не можах да опозная по-добре краля на джуджетата — каза Гуламендис. Сънародниците му открай време изпитваха презрение към този малък народ, който неведнъж се бе оказвал труден за покоряване. — Но разбрах, че е в близки отношения с елфите в Елвандар и има силни връзки с хората в региона. Нашите далечни братовчеди наистина са доста изостанали, живеят вдън горите и се чувстват там като у дома си — неща, които ние отдавна сме забравили. — Той сниши глас, по-скоро по навик, отколкото от нужда. — Тандареи, ще е добре да не ги подценяваме. Може да изглеждат примитивни, но магията им е силна и изкусна. Имат цели гори дървета, пред които нашите Седем звезди са като джуджета, те са прародителите на нашите Седем звезди! И тези елфи са владетели на тази земя. Не усетих никакви предпазни заклинания или други магични бариери, но въпреки това не намерих в себе си сили да прекося реката и да навляза в тяхната страна, докато не ме посрещнаха. Може да струпаме цяла армия на брега срещу Елвандар и никога да не пристъпим в свещената земя. — Той въздъхна. — Всичко това ме безпокои, кара ме да изпитвам възхищение и по някакъв начин дори ме радва. Все едно да се видим в огледалото на времето.
— Някой ден ще ида там — каза Тандареи. — Ако оцелеем.
— Войната?
— Върви зле. Сигурно си забелязал, че часовоите долу на стълбището са от последните защитници на Андкардия. При това са единствените, които все още се държат на крака. Останалите лежат на прага на смъртта и целителите ни се борят за тях. — Отпи глътка вино и добави: — Хубаво вино правят тези хора, какво ще кажеш?
— Така е — съгласи се Гуламендис. — А брат ми?
— Никой не го е виждал — рече Тандареи, после се разсмя.
— Разбира се, той би могъл да стои до тях и те да не си дават сметка.
— Да, малцина биха разбрали — съгласи се Гуламендис.
— Ненапразно брат ти се води пръв в Кръга на светлината.
Гуламендис се намръщи.
Тандареи вдигна ръка в знак, че не желае да се карат.
— Това не е тайна, Гуламендис, дори и да не трябваше да го казвам. Разтурването на Кръга на светлината е нещо, което заслужава съжаление, по мое мнение. — Отпи още глътка.
— Недалновидно беше от страна на Събора да настоява всички магьосници да преминат под негово командване. И когато се натъкнаха на такива като теб…
— Брат ми бе от тези, които възразяваха.
— Така е. — Тандареи очевидно подбираше думите си много внимателно. — Ако не беше от най-изтъкнатите представители на Кръга, сигурно щеше да пострада повече, отколкото… е, да кажем, че въпреки самолюбието и ексцентричността си лорд-регентът и Съборът умеят да ценят личните качества. Казват, че Ларомендис можел да създаде толкова силна илюзия, че ако внуши на противника си, че го е промушил с кинжал, сърцето на нещастника тутакси ще спре.
— Да, така казват — рече мрачно Укротителят на демони.
— Това е рядка дарба и предполагам, че след като построим нашия нов дом, ще обърнем повече внимание на съседите си и на тези от вас, които не са получили достойно признание за своята работа. — Той остави чашата. — А какво мислиш за хората?
— Ние повече приличаме на тях, отколкото на нашите далечни роднини в Елвандар — отвърна Гуламендис. — Те носят чувствата на лицата си както ризите на гърбовете, но сред тях има личности с остър ум и дарби, съперничещи на нашите. Видях достатъчно от магичните им познания, за да си дам сметка, че те заслужават нашето уважение, защото са безкрайни като песъчинките по брега, а ние… — Той сви рамене.