Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
На лицето на лорд-регента се изписа гняв и отвращение.
— А какво е тогава?
— Родил се е като човек — отвърна спокойно Гуламендис.
Гневът на лорд-регента продължаваше да расте.
— Да се обвърже с човек!? — прокънтя гласът му. — Щом е така, тази кралица няма право да претендира, че е от благородно потекло.
— Милорд… — Гуламендис си пое дъх, преди да продължи, — казах, че се е родил човек, но сега е много повече. Той носи бронята на един Древен.
Лорд-регентът изглеждаше така, сякаш Гуламендис го е зашлевил.
— Как е посмял!
— Има и още. — Гуламендис бързаше да разкрие цялата истина, докато лорд-регентът още е стъписан и преди да стовари вината върху вестоносеца. — Получил е бронята като дар от най-великия от великите златни дракони в замяна на извършен от него подвиг. — Знаеше, че това не отговаря съвсем на истината, но искаше да възвеличае образа на Томас и да подготви по този начин лорд-регента за шока от срещата с него. — Магията на бронята е преобразила човека и сега той не само носи бронята на Ашен-Шугар, но притежава и неговата… сила. Във всичко, освен в сърце и дух, той е валхеру. — В последния миг реши да премълчи факта, че Томас притежава спомените на Древния.
Лорд-регентът го гледаше невярващо.
От всички възможности, за които се беше подготвял, откакто Лорамендис бе открил този свят, тази бе единствената, за която не бе помислял. Бяха се опасявали, че ралхеру може да са оцелели във Войните на хаоса, но след като братът на Гуламендис не бе споменал за тях, страхът им се бе стопил. А ето че сега се бе върнал неочаквано — въпреки спокойния тон, с който говореше Укротителят на демони.
— Разкажи ми за него — прошепна лорд-регентът и Гуламендис разбра, че поне засега животът му е пощаден. И заговори за Томас, като променяше историята за изгубеното в пещерата момче — пропусна например да спомене за краля на джуджетата — в история за храбър момък, опитващ се да победи зъл демон, и разказът му бе посрещнат доброжелателно от Събора.
След като приключи, лорд-регентът попита:
— Този човек, превърнал се в Древен — той иска ли да управлява?
— Това е най-странното — отвърна предпазливо Гуламендис, — защото изглежда доволен от поста си на защитник на Елвандар и е оставил властта на своята съпруга, кралицата. — Подчерта внимателно сана й, за да припомни за пореден път на лорд-регента, че старите връзки не бива да се забравят. Елфите от Елвандар може да изглеждаха примитивни в очите на таределите, но те бяха техни родственици, а след тежките загуби във войната с демоните таределите се нуждаеха от всички роднини, на които могат да разчитат. Едва след победата над Демонския легион лорд-регентът можеше да помисли за властване над този свят.
Още близо половин час лорд-регентът продължи да разпитва за Томас и кралицата, но накрая все пак освободи Гуламендис. И докато двамата с Тандареи се готвеха да напуснат Събора, рече:
— Справи се добре, приятелю.
Гуламендис премълча, но си помисли: „Приятел значи? Само докато ти е изгодно“.
След два дни членовете на регентския Събор стояха на централния площад на кръстения вече с името Е'бар град и очакваха пристигането на съпруга на кралицата. Гуламендис също бе поканен да присъства, но го пратиха встрани от редицата на високопоставените лица. Застаналият недалеч от него Тандареи му кимна — едва забележимо признание за ролята му в предстоящото изграждане на връзки между лорд-регента и кралицата.
Гуламендис преднамерено бе избегнал да спомене най-вероятния начин, по който щеше да пристигне Томас: бе преценил, че ще е добре да се вдъхне известно благоговение и почитание у членовете на Събора, които сега чакаха да получат вест от външните постове за приближаването на конен отряд.
Вместо това ги покри огромна сянка, която буквално забули небето, и членовете на Събора се втрещиха и се заоглеждаха, сякаш се опасяваха, че сянката ще се стовари върху тях и ще ги смачка. Гигантски златен дракон се спускаше над централния площад.
Драконът кацна леко — макар и огромно, съществото бе надарено е грация и красота на движенията. Главата му — беше колкото товарен фургон — се сниши върху изненадващо крехката шия, та двамата седнали на нея да слязат.
Гуламендис се ококори от приятна изненада, когато видя, че вторият ездач е брат му. Ларомендис му кимна едва забележимо, но остана на половин крачка зад Властелина на дракони.
Появата му с Томас беше сигурен признак, че ще избегне суровото наказание от страна на лорд-регента, който инак би могъл да се разгневи заради изчезването му. Гуламендис бе разпитвал за него след кратката си среща с Тандареи, но никой не го бе виждал, откакто го бяха пратили на защитата на Тарендамар, което означаваше, че или е загинал, или е дезертирал. Гуламендис бе сигурен във второто, освен ако брат му не бе станал жертва на неблагоприятно стечение на обстоятелствата.