Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
— Затвори вратата — подканя той.
Това си е излишно, защото стените на кабинетите ни всъщност не стигат чак до тавана, но аз изпълнявам нареждането му.
Роберто Кале е изтъкнат учен, специалист по Италиански ренесанс, и оглавява отдел „Специализирани издания“. Обикновено е възможно най-жизненият човек, благ, брадат и вдъхващ смелост, сега обаче ме гледа тъжно над очилата с двойни стъкла и казва:
— Това наистина е недопустимо, знаеш го.
— Да — потвърждавам аз. — Знам.
— Мога ли да попитам как се сдоби с тази внушителна синина на окото?
Гласът на Роберто е мрачен.
— Май се ударих в едно дърво.
— Разбира се. Какъв съм глупак, да не се сетя. — Седим и се гледаме. Роберто продължава: — Вчера по една случайност забелязах, че Мат влиза в кабинета ти с купчина дрехи. Тъй като това не беше първият път, когато го засичам да обикаля с някакви дрехи, го попитах къде точно е намерил купчината и той уточни, че я е открил в мъжката тоалетна. Попитах го защо е решил да я пренесе точно в твоя кабинет и той отговори, че както личи, това са дрехи, с които ходиш облечен ти, както всъщност е. И понеже никой не успя да те издири, просто оставихме дрехите върху бюрото ти. — Той млъква, сякаш от мен се очаква да кажа нещо, аз обаче не се сещам какво. Роберто продължава: — Днес сутринта Клер се е обаждала и е казала на Изабел, че си болен от грип и не можеш да дойдеш на работа. — Аз подпирам главата си с длан. Окото ми тупти от болка. — Дай някакво обяснение — приканва Роберто.
Изкушавам се да кажа: „Виж какво, Роберто, заседнах в 1973 година и не можах да се отскубна, бях в Мънси, щата Индиана, дни наред живях в една плевня и собственикът й ме удари, защото реши, че искам да посегна на овцете му.“ Аз обаче не мога да кажа такова нещо. Ето защо заявявам:
— Всъщност не помня, Роберто. Съжалявам.
— А! В такъв случай печели Мат.
— В какъв смисъл печели?
Роберто се усмихва и аз си мисля, че може би няма да ме уволни.
— Мат се обзаложи, че ти дори няма да се опиташ да обясниш. Амилия пък се хвана на бас, че си бил похитен от извънземни. Изабел заяви, че си се забъркал с международни наркотрафиканти и че мафията те е отвлякла и убила.
— А Катрин?
— О, ние с Катрин сме убедени, че се дължи на неизразимо странно сексуално отклонение, включващо голота и книги.
Поемам си дълбоко въздух.
— По-скоро прилича на епилепсия — обяснявам.
Роберто явно не ми вярва.
— Епилепсия ли? Изчезнал си вчера следобед. Окото ти е насинено, цялото ти лице и ръце са в драскотини. Вчера накарах хората от охраната да претърсят педя по педя сградата и те ми разказаха, че си имал навика да се събличаш гол в хранилището.
Вперил съм поглед в ноктите на ръцете си. Когато вдигам очи, Роберто гледа през прозореца.
— Не знам какво да те правя, Хенри. Не бих искал да те губя, когато си тук и си с всичките си дрехи, си… изключително подготвен библиотекар. Но това не може да продължава.
Доста време седим и се гледаме. Накрая Роберто ме моли:
— Обещай, че няма да се повтаря.
— Не мога. Искам, но не мога.
Роберто въздиша и маха с ръка към вратата.
— Върви. Заеми се с каталога на колекцията „Кигли“, така временно ще си спестиш неприятностите.
Колекцията „Кигли“ е постъпила като дарение наскоро и се състои от над две хиляди скучни писания от викторианската епоха, посветени главно на сапуна. Кимам и ставам от стола. Докато отварям вратата, Роберто казва:
— Толкова страшно ли е, Хенри, че не можеш да ми кажеш?
Колебая се.
— Да — отговарям.
Роберто мълчи. Затварям след себе си вратата и отивам в кабинета си. Мат седи зад бюрото ми и прехвърля разни неща от своя в моя календар. Когато влизам, вдига глава.
— Уволни ли те? — пита Мат.
— Не — отвръщам.
— Защо?
— Не знам.
— Странно. Между другото, изнесох вместо теб лекцията за ръчно подвързаните книги в Чикаго.
— Благодаря. Утре да те черпя ли на обяд?
— Разбира се. — Мат проверява календара пред себе си. — След четирийсет и пет минути имам лекция по история на печатарството. — Кимам и започвам да търся из бюрото си списъка с нещата, които трябва да покажем. — Хенри!