Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
Сякаш за да продължи разговора, който всъщност не водим, Клер казва:
— Не е честно.
— Кое? Кендрик ли?
— Да.
— Природата не е честна.
— О… не. В смисъл да… жалко за детето, но всъщност имах предвид нас. Не е честно, че се възползваме от това.
Аз въздишам. Появява се знакът за отбивката към Петдесет и седма улица, Клер сменя платната и завива.
— Съгласен съм, но вече е късно. Пък и се опитах да…
— Да, късно е.
— Точно така.
Отново потъваме в мълчание. Упътвам Клер през плетеницата от еднопосочни улици и не след дълго сме пред сградата на Кендрик.
— Успех.
— Дано.
Притеснен съм.
— Бъди мил.
Клер ме целува. Гледаме се, всичките ни надежди са удавени от вината, която изпитваме към Кендрик. Клер се усмихва и се извръща. Аз слизам и я гледам как подкарва бавно по Петдесет и девета улица и минава през кръстовището. Има да върши някаква работа в галерия „Смарт“.
Входната врата не е заключена и аз се качвам с асансьора на третия етаж. В чакалнята на Кендрик няма никого, затова я прекосявам и тръгвам по коридора. Вратата на Кендрик е отворена. Лампите не светят. Кендрик е застанал зад бюрото си с гръб към мен и гледа през прозореца дъждовната улица долу. Без да казвам нищо, стоя дълго на прага. Накрая влизам в кабинета.
Кендрик се обръща и аз съм стъписан от промяната в лицето му, „Съсипан“ не е най-точната дума. Той е изпразнен: нещо е изчезнало, вече го няма. Сигурност, вяра, увереност. Свикнал съм да живея на трапеца на метафизиката и понякога забравям, че другите се радват на по-твърда почва.
— Хенри Детамбъл — казва Кендрик.
— Здравейте.
— Защо дойдохте при мен?
— Защото бях идвал при вас. Не е въпрос на избор.
— Съдба?
— Наричайте го както искате. За човек като мен нещата се движат в кръг. Вече не знаеш кое е причина и кое — следствие.
Кендрик сяда зад писалището. Столът изскърцва. Единственият друг звук е дъждът. Кендрик бръква в джоба си за цигарите, намира ги, поглежда ме. Аз свивам рамене. Той пали цигара, известно време всмуква от дима. Аз го гледам.
— Откъде разбрахте? — пита ме Кендрик.
— Вече ви казах. Видях акта за раждане.
— Кога?
— През 1999 година.
— Невъзможно.
— В такъв случай го обяснете.
Кендрик клати глава.
— Не мога. Опитах се да разбера за какво става въпрос, но не мога. Всичко… беше вярно. Денят, часът, теглото… заболяването. — Той ме поглежда отчаяно. — Ами ако бяхме решили да го кръстим с друго име… Алекс или Фред, или Сам?…
Клатя глава, ала спирам, защото забелязвам, че повтарям движенията на Кендрик.
— Но не сте го кръстили с друго име. Няма да стигна чак дотам да твърдя, че не сте могли, но при всички положения не сте го направили. Единственото, което съм сторил, е да ви съобщя. Не съм ясновидец.
— Имате ли деца?
— Не, нямам. — Не ми се говори за това, макар че накрая ще бъда принуден да го обсъдя. — Съжалявам за Колин. Но той наистина е прекрасно момченце.
Кендрик ме гледа.
— Проверих откъде е дошла грешката. Резултатите от изследванията ни случайно са били разменени с резултатите на семейство на име Кенуик.
— Какво щяхте да направите, ако знаехте?
Той извръща поглед.
— Нямам представа. Ние с жена ми сме католици, предполагам, че крайният резултат пак щеше да бъде същият. Каква ирония…
— Да.
Кендрик гаси цигарата и пали друга. Примирявам се, че този дим ще ми докара главоболие.
— Как става?
— Кое.
— Тези така наречени пътешествия във времето, които твърдите, че правите. — Кендрик го казва ядосано. — Някакви вълшебни думички ли изричате? Качвате се на някаква машина ли?
Опитвам се да обясня така, че да звучи правдоподобно.
— Не. Не правя нищо. Просто става от само себе си. Нямам власт над това, просто… уж всичко е наред, а след миг вече съм някъде другаде, в друго време. Все едно сменям каналите. Внезапно се озовавам в друго време и на друго място.
— И какво искате да направя аз?
Навеждам се, за да наблегна на думите си.
— Искам да установите защо става така и да го спрете.
Кендрик се усмихва. Усмивката му не е дружелюбна.