Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Пътешественикът във времето и неговата жена
Пътешественикът във времето и неговата жена - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пътешественикът във времето и неговата жена

Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:

Когато Хенри се запознава с Клер, той е на двайсет и осем, а тя на двайсет. Той е библиотекар, а тя красива студентка и бъдеща художничка. Хенри никога преди не се е срещал с Клер; Клер познава Хенри от шестгодишна. Невъзможно, но е вярно, защото Хенри пътува във времето без самият той да го иска и да го търси. Много са нещата, които среща в обърканите си минало и бъдеще, но най-вече — любовта и Клер, която винаги го чака.
1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 201
Перейти на страницу:

— Пак тичаш гол из хранилището, нали?

— Хм, може би.

Старая се да звучи нехайно.

— Господи, Хенри! Дай ми количката.

Мат сграбчва натоварената с книги количка и започва да я тика към читалнята. Тежката метална врата се отваря и се затваря. Аз си обувам чорапите и обувките, изтупвам прахта от сакото си и го обличам. После влизам в читалнята, заставам с лице към Мат и към дългата като в класна стая маса, около която са насядали застаряващи богати дами, и започвам да разказвам за различните шрифтове на гениалния Рудолф Кох103. Мат разстила парчета филц, слага върху тях фолианти и вмъква умни забележки за Кох и към края на часа явно вече няма намерение поне този път да ме убива. Дамите се понасят щастливи да обядват. Ние с Мат обикаляме около масата, прибираме книгите в кашоните и ги товарим на количката.

— Извинявай, че закъснях — казвам аз.

— Ако не беше толкова неотразим — отвръща Мат, — щяхме да те ощавим и да те използваме за нова корица на „Das Manifest der Nachtkultur“104.

— Няма такава книга.

— Искаш ли да се хванем на бас?

— Не.

Дотикваме количката обратно в хранилището и се заемаме да връщаме по местата им фолиантите и книгите. Водя Мат на обяд в „Бо Тай“ и всичко е простено, макар и не забравено.

Вторник, 11 април 1995 година

(Хенри е на 31 години)

Хенри: В библиотека „Нюбъри“ има стълбище, от което се страхувам. Разположено е в източния край на дългия коридор, какъвто има на всеки от четирите етажа, и отделя читалните от хранилището. То не е величествено като главното стълбище с неговите мраморни стъпала и украсени с фигури перила. Няма прозорци. С флуоресцентно осветление е, стените са от шлакобетон, стъпалата са циментови с жълти предпазни ленти. На всеки етаж има метални врати без прозорче. Но мен не ме плашат тези неща. Онова, което не харесвам на стълбището, е Клетката.

Тя е висока четири етажа и минава по средата на стълбището. На пръв поглед прилича на асансьорна клетка, но асансьор няма и никога не е имало. Никой в „Нюбъри“ явно не знае за какво служи Клетката и защо са я сложили. Според мен би трябвало да предпазва хората, за да не се хвърлят от стълбището и да се превръщат долу на площадката в купчина натрошени кости. Клетката е боядисана в бежово. Направена е от стомана.

Когато постъпих на работа в „Нюбъри“, Катрин ме разведе из всички потайности на библиотеката. Показа ми гордо хранилищата, стаята с археологически находки, неизползваното помещение в източния край, където Мат пее, изумително разхвърляната тясна стаичка на Макалистър, помещенията към справочната, служебния бюфет. Тръгнахме към отдел „Реставрация“ и когато Катрин отвори вратата към стълбището, аз за миг се стреснах. Погледнах ситната мрежа на Клетката и се дръпнах като подплашен кон.

— Какво е това? — попитах Катрин.

— О, това е Клетката — отвърна тя небрежно.

— Асансьор ли е?

— Не, просто клетка. Според мен не служи за нищо.

— А! — Отидох при Клетката и надзърнах вътре. — Там долу има ли врата?

— Не. Не можеш да влезеш в нея.

— О!

Тръгнахме нагоре по стълбището и продължихме обиколката.

Оттогава избягвам да минавам по стълбището. Опитвам се да не мисля за Клетката, не искам да й отдавам прекалено голямо значение. Но ако някога се озова вътре, няма да успея да изляза.

Петък, 9 юни 1995 година

(Хенри е на 31 години)

Хенри: Появявам се на пода в служебната мъжка тоалетна на четвъртия етаж в „Нюбъри“. Нямаше ме дни наред, бях се изгубил в 1973 година, в провинциална Индиана, и съм уморен, гладен и небръснат — най-ужасното е, че окото ми е насинено и не мога да си намеря дрехите. Ставам от пода и след като се заключвам в една от кабините, сядам и започвам да мисля. Докато мисля, някой влиза в тоалетната, смъква си ципа и застава пред писоара. След като се облекчава, си вдига ципа, но продължава да стои още известно време и точно тогава аз кихам.

— Кой е там? — пита Роберто.

Седя, притихнал. Виждам как в пространството между вратата и кабината Роберто се навежда бавно и надзърта под вратата към краката ми.

— Хенри! — казва той. — Ще пратя Мат да ти донесе дрехите. Облечи се, ако обичаш, и ела в кабинета ми.

Прокрадвам се в кабинета на Роберто и сядам срещу него. Той говори по телефона, затова аз стрелвам с очи календара. Петък е. Часовникът над бюрото показва 2:17 часа следобед. Нямало ме е малко повече от двайсет и два часа. Роберто оставя внимателно слушалката върху вилката и се извръща към мен.

вернуться

103

Рудолф Кох (1876–1934), изтъкнат германски калиграф и печатар, разработил няколко шрифта. — Б.пр.

вернуться

104

Манифест на нощната култура (нем.). — Б.пр.

1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 201
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)