Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
— Пак тичаш гол из хранилището, нали?
— Хм, може би.
Старая се да звучи нехайно.
— Господи, Хенри! Дай ми количката.
Мат сграбчва натоварената с книги количка и започва да я тика към читалнята. Тежката метална врата се отваря и се затваря. Аз си обувам чорапите и обувките, изтупвам прахта от сакото си и го обличам. После влизам в читалнята, заставам с лице към Мат и към дългата като в класна стая маса, около която са насядали застаряващи богати дами, и започвам да разказвам за различните шрифтове на гениалния Рудолф Кох103. Мат разстила парчета филц, слага върху тях фолианти и вмъква умни забележки за Кох и към края на часа явно вече няма намерение поне този път да ме убива. Дамите се понасят щастливи да обядват. Ние с Мат обикаляме около масата, прибираме книгите в кашоните и ги товарим на количката.
— Извинявай, че закъснях — казвам аз.
— Ако не беше толкова неотразим — отвръща Мат, — щяхме да те ощавим и да те използваме за нова корица на „Das Manifest der Nachtkultur“104.
— Няма такава книга.
— Искаш ли да се хванем на бас?
— Не.
Дотикваме количката обратно в хранилището и се заемаме да връщаме по местата им фолиантите и книгите. Водя Мат на обяд в „Бо Тай“ и всичко е простено, макар и не забравено.
Вторник, 11 април 1995 година
(Хенри е на 31 години)
Хенри: В библиотека „Нюбъри“ има стълбище, от което се страхувам. Разположено е в източния край на дългия коридор, какъвто има на всеки от четирите етажа, и отделя читалните от хранилището. То не е величествено като главното стълбище с неговите мраморни стъпала и украсени с фигури перила. Няма прозорци. С флуоресцентно осветление е, стените са от шлакобетон, стъпалата са циментови с жълти предпазни ленти. На всеки етаж има метални врати без прозорче. Но мен не ме плашат тези неща. Онова, което не харесвам на стълбището, е Клетката.
Тя е висока четири етажа и минава по средата на стълбището. На пръв поглед прилича на асансьорна клетка, но асансьор няма и никога не е имало. Никой в „Нюбъри“ явно не знае за какво служи Клетката и защо са я сложили. Според мен би трябвало да предпазва хората, за да не се хвърлят от стълбището и да се превръщат долу на площадката в купчина натрошени кости. Клетката е боядисана в бежово. Направена е от стомана.
Когато постъпих на работа в „Нюбъри“, Катрин ме разведе из всички потайности на библиотеката. Показа ми гордо хранилищата, стаята с археологически находки, неизползваното помещение в източния край, където Мат пее, изумително разхвърляната тясна стаичка на Макалистър, помещенията към справочната, служебния бюфет. Тръгнахме към отдел „Реставрация“ и когато Катрин отвори вратата към стълбището, аз за миг се стреснах. Погледнах ситната мрежа на Клетката и се дръпнах като подплашен кон.
— Какво е това? — попитах Катрин.
— О, това е Клетката — отвърна тя небрежно.
— Асансьор ли е?
— Не, просто клетка. Според мен не служи за нищо.
— А! — Отидох при Клетката и надзърнах вътре. — Там долу има ли врата?
— Не. Не можеш да влезеш в нея.
— О!
Тръгнахме нагоре по стълбището и продължихме обиколката.
Оттогава избягвам да минавам по стълбището. Опитвам се да не мисля за Клетката, не искам да й отдавам прекалено голямо значение. Но ако някога се озова вътре, няма да успея да изляза.
Петък, 9 юни 1995 година
(Хенри е на 31 години)
Хенри: Появявам се на пода в служебната мъжка тоалетна на четвъртия етаж в „Нюбъри“. Нямаше ме дни наред, бях се изгубил в 1973 година, в провинциална Индиана, и съм уморен, гладен и небръснат — най-ужасното е, че окото ми е насинено и не мога да си намеря дрехите. Ставам от пода и след като се заключвам в една от кабините, сядам и започвам да мисля. Докато мисля, някой влиза в тоалетната, смъква си ципа и застава пред писоара. След като се облекчава, си вдига ципа, но продължава да стои още известно време и точно тогава аз кихам.
— Кой е там? — пита Роберто.
Седя, притихнал. Виждам как в пространството между вратата и кабината Роберто се навежда бавно и надзърта под вратата към краката ми.
— Хенри! — казва той. — Ще пратя Мат да ти донесе дрехите. Облечи се, ако обичаш, и ела в кабинета ми.
Прокрадвам се в кабинета на Роберто и сядам срещу него. Той говори по телефона, затова аз стрелвам с очи календара. Петък е. Часовникът над бюрото показва 2:17 часа следобед. Нямало ме е малко повече от двайсет и два часа. Роберто оставя внимателно слушалката върху вилката и се извръща към мен.
103
Рудолф Кох (1876–1934), изтъкнат германски калиграф и печатар, разработил няколко шрифта. — Б.пр.
104
Манифест на нощната култура (нем.). — Б.пр.