Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
Петък, 3 февруари 1995 година
(Клер е на 23 години, Хенри — на 31 и на 39)
Клер: Ние с Гомес, Шарис и Хенри седим около масата в трапезарията и играем на „Да прецакаш съвременния капиталист“. Това е игра, измислена от Гомес и Шарис. Играем я с дъска за „Монопол“. В нея задаваш въпроси, получаваш точки, трупаш пари и експлоатираш останалите, с които играеш. Ред е на Гомес. Той хвърля зарчето, пада му се шест и Гомес се озовава в Обществените фондове. Тегли си и карта.
— Хайде сега всички. Кое съвременно техническо изобретение ще премахнете за доброто на обществото?
— Телевизията — казвам аз.
— Омекотителя за тъкани — добавя Шарис.
— Детекторите, които засичат движение — провиква се разпалено Хенри.
— А аз казвам барута.
— Това едва ли е съвременно изобретение — възразявам аз.
— Добре тогава. Конвейера.
— Не можеш да отговаряш по два пъти — намесва се Хенри.
— Как да не мога, мога. Пък и какъв е този тъп отговор — „детектори за движение“?
— Детекторите в хранилището на „Нюбъри“ постоянно ме засичат. Тази седмица два пъти се озовавам там след края на работното време и още щом се появя, от охраната пристигат да проверят какво става. Направо ще полудея.
— Според мен раз-обретяването на сензорите за движение няма да се отрази особено на пролетариата. Ние с Клер получаваме по десет точки за правилни отговори, Шарис получава пет за творческо отношение, а Хенри трябва да се върне три квадратчета назад заради това, че поставя нуждите на отделния човек над колективните потребности.
— Така се връщам на изходно положение. Ей, Банката, дай ми двеста долара.
Шарис му брои парите.
— Опа-ла! — възкликва Гомес.
Аз му се усмихвам. Мой ред е. Пада ми се четири.
— Паркингът. Купувам го.
За да купя нещо, трябва да отговоря правилно на някой въпрос. Хенри изтегля един от Купчината на късмета.
— С кого предпочиташ да вечеряш и защо: с Адам Смит, с Карл Маркс, с Роза Люксембург или с Алън Гринспан?
— С Роза.
— Защо?
— Най-интересна смърт.
Хенри, Шарис и Гомес се съвещават и решават, че мога да купя Паркинга. Броя на Шарис парите, а тя ми връчва документа за собственост. Хенри разклаща зарчето и се озовава в Данък общ Доход. Данък общ доход си има отделни карти. Всички затаяваме дъх и чакаме. Хенри чете картата.
— Голям скок напред.
— По дяволите!
Прехвърляме на Шарис всичките си недвижими имоти, тя ги връща обратно заедно със своите в Банката.
— Жалко за Паркинга.
— Съжалявам. — Хенри се мести в средата на дъската и се озовава на „Сейнт Джеймс“. — Купувам.
— Клетият ми малък „Сейнт Джеймс“ — роптае Шарис.
Тегля карта от Свободната купчина.
— Какъв днес е разменният курс на йената спрямо долара?
— Нямам представа. Откъде се взе този въпрос?
— От мен — усмихва се Шарис.
— Какъв е отговорът?
— 99,8 йени за долар.
— Добре. Оставам си без „Сейнт Джеймс“. Ти си на ред.
Хенри подава зарчето на Шарис. Пада й се четири и тя се озовава в Затвора. Взима карта, където пише какво престъпление е извършила: злоупотребила е при сключването на сделки с вътрешна информация. Смеем се.
— Това би трябвало да се падне на вас — заявява Гомес.
Ние с Хенри се усмихваме скромно. Напоследък правим удар след удар на фондовия пазар. За да излезе от Затвора, Шарис трябва да отговори на три въпроса.
Гомес вади от Купчината на късмета.
— Въпрос първи: посочи двама прочути творци, с които Троцки се е познавал в Мексико.
— Диего Ривейра и Фрида Кало.
— Браво на теб. Въпрос втори: колко плаща „Найки“ на виетнамските работници, за да произвеждат тези смехотворно скъпи маратонки?
— О, боже. Не знам… Три долара? Десет цента?
— Какъв е твоят отговор?
В кухнята се чува страхотен трясък. Всички скачаме, а Хенри казва:
— Седнете!
Толкова е категоричен, че се подчиняваме. Той хуква към кухнята. Шарис и Гомес ме поглеждат стреснато. Аз клатя глава.
— Не знам.