Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
— Защо ви е да го спирам? За вас е твърде изгодно. Да знаете всички тези неща, за които другите и не подозират.
— Опасно е. Рано или късно ще ме погуби.
— Не бих казал, че имам нещо против.
Няма смисъл да продължавам. Ставам и се отправям към вратата.
— Довиждане, доктор Кендрик.
Вървя бавно по коридора, за да дам възможност на Кендрик да ме повика да се върна, но той не го прави. Докато слизам с асансьора, си мисля умърлушен, че където и да съм сбъркал, е трябвало да стане така и рано или късно нещата ще се оправят. Докато отварям вратата, виждам, че Клер ме чака в колата, спряна при отсрещния тротоар. Тя обръща към мен глава и върху лицето й се четат такава надежда, такова очакване, че ме връхлита тъга и ме дострашава да й кажа, и докато прекосявам улицата, ушите ми писват, аз губя равновесие и започвам да падам, но вместо на улицата, се свличам върху мокет и лежа на него, после чувам познато детско гласче:
— Добре ли си, Хенри?
Поглеждам нагоре и виждам, самия себе си на осем години — седя на леглото и се гледам.
— Добре съм, Хенри. — Той явно не ми вярва. — Наистина, нищо ми няма.
— Искаш ли овалтин108?
— Разбира се.
Той става от леглото, прекосява с боси крачета стаята и тръгва по коридора. Посред нощ е. Хенри се суети известно време в кухнята и накрая се връща с две чаши топло мляко с какао. Изпиваме го бавно, без да разговаряме. После Хенри връща чашите в кухнята и ги измива. Защо да оставя улики? Когато идва отново в стаята, го питам:
— Нещо ново?
— Не бих казал. Днес ходихме на поредния лекар.
— Аз също. На кой?
— Забравих му името. Стар такъв, с много косми в ушите.
— Как мина?
Хенри вдига рамене.
— Не ми повярва.
— Да, де. Просто се откажи. Никой няма да ти повярва. Е, този, при когото ходих днес, ми повярва, но не пожела да ми помогне.
— Защо?
— Сигурно не съм му станал симпатичен.
— А! Ей, искаш ли одеяла?
— Хм, може едно. — Смъквам покривалото върху леглото на Хенри и се свивам на пода. — Лека нощ. И сладки сънища.
Виждам как белите зъбки на невръстното ми Аз проблясват в синевата на стаята, после той се обръща с гръб, свива се на кравай и заспива, като ме зарязва да гледам вторачено стария си таван и да изгарям от желание да се върна при Клер.
Клер: Хенри излиза с нещастен вид от сградата, внезапно надава вик и изчезва. Изскачам от колата и хуквам към мястото, където той е бил само допреди миг, там обаче сега има, разбира се, само купчина дрехи. Събирам всичко и го вдигам, после продължавам да стоя за стотна от секундата насред улицата и докато стоя, виждам, че от един прозорец на третия етаж ме гледа някакъв мъж. След това той се скрива. Връщам се при колата, качвам се и се вторачвам в светлосинята риза и черния панталон на Хенри, като се питам има ли изобщо смисъл да чакам тук. Нося в дамската си чанта „Завръщане в Брайдсхед“109, затова решавам да поостана малко, в случай че Хенри се появи скоро. Докато се обръщам да взема книгата, виждам, че към колата тича мъж с червена коса. Той спира при прозореца от другата страна и ме поглежда. Сигурно е Кендрик. Отключвам вратата и той се качва, но после не знае какво да каже.
— Здравейте — поздравявам го аз. — Вие сигурно сте Дейвид Кендрик. Аз съм Клер Детамбъл.
— Да… — Той е съвсем объркан. — Да, да. Съпругът ви…
— Току-що изчезна посред бял ден.
— Да!
— Изглеждате учуден.
— Ами…
— Той не ви ли каза? Прави го понякога. — Дотук не съм в див възторг от този тип, но продължавам да упорствам. — Съжалявам за момченцето ви. Но Хенри каза, че то е много мило, че рисува страхотно и има въображение. А дъщеря ви има голяма дарба и всичко се нарежда добре. Ще видите.
Той ме гледа с отворена уста.
— Ние нямаме дъщеря. Само… Колин.
— Но ще имате. Казва се Надя.
— За нас беше тежък удар. Жена ми е много разстроена…
— Но всичко ще се оправи. Наистина.
За моя изненада непознатият се разплаква, раменете му се тресат и той захлупва лице върху дланите си. След няколко минути спира и вдига глава. Подавам му хартиена кърпичка и Кендрик си бърше носа.
— Ужасно съжалявам — подхваща.
— Не се притеснявайте. Какво стана там горе между вас и Хенри?
Явно не се е получило.
— Откъде знаете?
108
Търговска марка — какао със захар, малц в суроватка, слага се в млякото. — Б.пр.
109
Роман на Ивлин Уо. — Б.пр.