Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Двамата юристи се спогледаха.
— Беше малко развълнувана — отвърна Причърд. — На няколко пъти изгуби самообладание в свидетелската ложа.
Той събра извадените документи и ги прибра в папката си.
— Което, разбира се, пак е в наша полза — намеси се Стенли. — Независимо от това, не мога да се радвам, като видя жена да плаче.
— Преминала е през ада — каза Джордж. — Не мога дори най-смътно да си представя какво е да съзнаваш, че човекът, за когото си се омъжила, е изнасилил и убил детето ти.
Причърд кимна.
— Предвид обстоятелствата се справя добре. Добър свидетел е. Не отстъпва, и тъкмо упорството й поставя Хайсмит в положението на грубиян, което пък никак не се нрави на съдебните заседатели.
— Каква ще е позицията на защитата? Разбрахте ли вече? — Джордж се изправи, за да могат Стенли и Причърд да вземат куфарчетата си и да отидат в задната стая.
— Трудно ми е да си представя каква убедителна теория може да измисли, освен да твърди, че полицията умишлено е натопила клиента му.
Стенли кимна.
— А това би било сериозна грешка, така мисля. Съдебните заседатели във Великобритания, както и обществото поначало, не обичат да се критикува полицията. — Той се усмихна. — Англичаните обичат да мислят за полицаите като за кучета лабрадори — благородни, верни, обичат децата, защитници и приятели на човека. Независимо от съществуващите доказателства за противното, те отказват да приемат, че един полицай може да бъде корумпиран, да мами и да лъже, защото такова признание би означавало, че сме едва ли не на ръба на анархията. Затова, ако реши да ви атакува, Хайсмит приема една крайно рискована стратегия.
— Ами като няма друг изход — каза сухо Причърд. — Нищо друго не го оправя. Вярно, че доказателствата ни са само косвени, но затова пък са толкова много, че Хайсмит просто трябва да има изградена хипотеза, която да противопостави на нашата. Ако само дама алтернативни обяснения на всяко отделно доказателство, това съвсем няма да му свърши работа.
Джордж се поуспокои от твърдата увереност на двамата прокурори.
— Дано да сте прави.
— Ще те видим утре в свидетелската ложа — каза Причърд. — Върви при хубавата си жена и се наспи добре, Джордж.
Той ги проследи, докато затвориха вратата на задната стаичка зад себе си, после излезе бавно от празната съдебна зала. Последното нещо, което му се искаше, че да се качи на колата и да подкара обратно в падащия здрач, през пищната зеленина на дербишърските поля. Щеше му се да намери някоя кръчма и да се напие. Но в къщи го чакаше жена му, бременна в седмия месец, и не бе редно да го вижда в пристъп на слабост. Джордж въздъхна, извади ключовете на колата от джоба си и се върна отново в реалния свят.
2.
На втория ден от процеса срещу Филип Хокин Джордж влезе в стаята на свидетелите и откри там Томи Клъф. Сержантът се беше разположил на един стол, в краката му имаше бутилка лимонада, от устата му висеше цигара, а пред себе си бе разтворил „Дейли Нюз“. Той поздрави шефа си с кимване и размаха към него вестника.
— Изглежда, Рут Картър е направила добро впечатление на хиените. Опасявах се, че ще я превърнат в жертвен агнец. Нали знаеш номерата им — „Жената, която се омъжи за чудовище“ — изрецитира присмехулно Клъф.
— Учудва ме, че й се размина толкова леко — съгласи се Джордж. — Очаквах изявления от рода на това, че не може да не е знаела що за човек е Хокин и какво прави с Алисън. И аз мислех, че ще я вземат на прицел. Но може пък да са преценили що за човек е. Тя не е жена, която умишлено би си затваряла очите пред това, което онзи мръсник е вършел с дъщеря й.
— Закусих с Причърд в лъскавия му хотел — сподели Клъф. — Той каза, че тя не би могла да се представи по-добре, дори ако я бяха обучавали в продължение на месеци. Сега задачата ти ще бъде много трудна, Джордж.
— Закусвал си с прокурора? Значи, започваш да се движиш във висшите кръгове. А между другото, къде изчезна вчера?
Клъф се изправи на стола си, сгъна вестника и го хвърли на пода.
— Чудех се дали изобщо ще ме попиташ. Късно в неделя вечерта ми се обадиха по телефона. Помниш ли сержант Стилмън?
— Онзи от Сейнт Олбънс? — Джордж изведнъж застана нащрек, приведе се напред като куче, което се тегли на каишката си.
— Същият. Обади се, за да ми каже, че господин и госпожа Уелс се върнали от Австралия. Пристигнали преди два часа. Метнах се на колата и отидох право в Сейнт Олбънс. В осем часа сутринта вече чуках на вратата им. Не бяха във възторг, като ме видяха, но очевидно знаеха за какво става дума.